— Всички тренировки с чучелата се оказаха напразни — промълвих, като си спомних как Дмитрий ме заставяше отново и отново да забивам кола между ребрата право в сърцето.
— Роуз! — възкликна Лиса. Имах чувството, че не викаше името ми за пръв, път. — Какво става?
Най-важният удар в живота ми… и се бях издънила. Какво ще стане сега?
Изглежда, ще трябва да преговорим отново този урок при следващата ни среща — която ще е скоро.
Не знаех какво да чувствам. Отчаяние, задето не бях освободила душата на Дмитрий и не бях изпълнила обещанието, което му бях дала? Облекчение, че не съм убила мъжа, когото обичах? И винаги, винаги все същият въпрос: щеше ли да ми каже, че ме обича, ако разполагахме само с още няколко мига?
На нито един от тези въпроси нямах отговор. Емоциите ми бушуваха до полуда. Трябваше да ги овладея и да анализирам какво знаех засега със сигурност.
Първо: два месеца и половина. Бях обещала на майка си два месеца и половина. Никакви действия дотогава.
Междувременно Дмитрий беше още там, още беше стригой. И докато бродеше на воля из света, за мен нямаше да има покой. Нищо не беше приключено. Отново сведох поглед към пощенската картичка и разбрах, че няма да намеря вътрешно спокойствие, ако се опитвам да го пренебрегна. Разбрах скритото послание в картичката.
Този път Дмитрий идваше за мен. И нещо ми подсказваше, че бях проиграла шанса си да се превърна в стригой. Той идваше, за да ме убие. Какво ми бе казал, когато избягах от имението? Че на този свят няма място и за двама ни?
И все пак може би бихме могли…
Като не отговорих веднага на въпроса й, тревогата на Лиса се засили още повече.
— Лицето ти ме плаши. За какво мислиш?
— Вярваш ли във вълшебни приказки? — попитах и я погледнах в очите. Но докато изричах тези думи, си представих неодобрението на Марк.
— Какви… какви вълшебни приказки?
— От онези, заради които вероятно не си струва да си похабяваш живота.
— Не разбирам — призна ми тя. — Съвсем се обърках. Кажи ми какво става. Какво мога да направя?
Два месеца и половина. Трябваше да остана тук два месеца и половина — струваше ми се цяла вечност. Но обещах на майка си, че ще остана. Освен това не желаех да действам прибързано, не и когато залогът е толкова висок. Обещания. Бях затънала в обещания. Дори и на Лиса бях обещала нещо.
— Наистина ли преди малко говореше сериозно? Че искаш да тръгнеш с мен на следващата ми мисия, колкото и да е откачена? Независимо от всичко останало?
— Да. — Нямаше капка несигурност или колебание в отговора й, нито трепване в уверените й зелени очи. Аз, разбира се, се запитах дали ще се чувства така и по-късно, когато разбере какво съм намислила.
Какво може да предложи някой на един доживотно осъден, което наистина да внесе някаква промяна в съществуването му?
Вече бях мислила за това, докато се опитвах да се сетя какво би могло да накара Виктор Дашков да проговори. Виктор бе казал на Ейб, че никой не може да му предложи нещо, с което да го изкуши да издаде къде се намира брат му, за когото се твърдеше, че можел да връща стригои към живот. Виктор излежаваше доживотна присъда и за него никакъв подкуп нямаше стойност. Но едно нещо можеше да развърже езика му, досетих се аз. Свободата. А имаше само един начин да се осъществи това.
Трябваше да измъкнем Виктор Дашков от затвора.
Само че реших засега да не го казвам на Лиса.
Единственото, което в момента знаех със сигурност, беше, че съм се провалила със спасението на Дмитрий. Марк ми бе казал, че е само вълшебна приказка, но трябва да се възползвам от възможността. Въпросът е: с колко време разполагах, преди Дмитрий да дойде, за да ме убие? С колко време разполагах, за да разбера дали невъзможното всъщност е възможно? Това бе истинският проблем. Защото ако Дмитрий се появи преди да имам шанс да намеря дракона в тази история — Виктор — нещата може да станат много грозни. Може би цялата тази работа с Робърт бе само една голяма лъжа, но дори и да не беше… е, часовникът тиктакаше. Ако Дмитрий пристигне за мен, преди да се добера до Виктор и Робърт, ще трябва отново да се бия с него. В това нямаше съмнение. Не можех да чакам за това магическо лекарство. Този път наистина ще трябва да убия Дмитрий и да изгубя всякакъв шанс да си върна обратно моя принц. По дяволите.