Ейдриън ме изгледа подозрително, сякаш прочел мислите ми.
— Виждала ли си я?
— Не — излъгах. Нямаше да призная, че я бях видяла миналата нощ. Нека да си мисли, че вече не се интересувам. — Онова вече е минало и сегашният ми живот няма нищо общо.
— Добре. Животът ти е изпълнен само с опасни и тайни мисии.
— Ти не би разбрал нищо, което не е свързано с пиенето, пушенето или свалянето на жени.
Той поклати глава.
— Ти си единствената, която искам, Роуз.
За нещастие му вярвах. Щеше да бъде по-лесно и за двама ни, ако си бе намерил някоя друга.
— Е, може и да е така, но ще се наложи да почакаш.
— Още колко?
Задаваше ми този въпрос през цялото време, всеки път, а аз все му повтарях, че ще е дълго и само си губи времето. Ала тази вечер се замислих за вероятната следа на Сидни и се поколебах.
— Не зная.
Лицето му се озари от надежда.
— Това е най-оптимистичното нещо, което съм чувал досега от теб.
— Не се въодушевявай прекалено. „Не зная“ може да е един ден или една година. Или никога.
Дяволитата му усмивка се завърна и дори аз трябваше да призная, че е много сладък.
— Надявам се, че този ден ще настъпи.
Мисълта за Сидни ме подсети за нещо.
— Хей, чувал си за алхимиците?
— Разбира се.
Типично.
— Разбира се, че си чувал.
— Защо? Да не би да си срещнала някой от тях?
— Нещо такова.
— Какво си направила?
— Защо смяташ, че съм направила нещо?
Ейдриън се засмя.
— Алхимиците се появяват само когато има неприятности, а ти винаги се забъркваш в такива. Бъди внимателна. Те са религиозни фанатици.
— Доста силно казано. — Сидни не ми приличаше на фанатичка.
— Само не им позволявай да те спечелят за каузата си. — Намигна ми. — Харесвам грешницата в теб.
Понечих да му кажа, че навярно Сидни и без това смята, че съм изгубена кауза и не подлежа на спасение, но той сложи край на съня и отново заспах. Но вместо да се върна в съня си, аз се събудих. Влакът потракваше успокоително, докато пътувахме през руската земя. Лампата за четене все още бе включена и светлината й ми се стори твърде ярка за сънените ми очи. Протегнах се, за да я изгася и забелязах, че леглото на Сидни е празно. Вероятно е в банята, помислих си. Все пак се притесних. Тя и групата й алхимици си оставаха мистерия за мен и изведнъж ми хрумна, че може да има някакъв зловещ план. Дали не е отишла да се срещне с някой от тайните си началници? Реших да я намеря.
Естествено нямах представа къде би могла да се намира в този голям влак, но логиката никога досега не е била пречка за мен. Нямаше причина и сега да ме спре. За мое облекчение, след като нахлузих обувките си и излязох в коридора, установих, че не е нужно да я търся много надалеч. По дължината на коридора имаше прозорци със същите пищни завеси, както в купето. Сидни стоеше пред един от тях с гръб към мен, наметнала одеяло на раменете си и вперила поглед навън. Косата й бе разрошена от съня и не изглеждаше толкова блестяща на мъждивата светлина.
— Хей — подех нерешително. — Добре ли си?
Тя се извърна леко към мен. Едната й ръка придържаше одеялото, а другата си играеше с кръста на шията й. Спомних си коментарите на Ейдриън за религията.
— Не мога да спя — отвърна тя рязко.
— Заради… заради мен ли?
В отговор тя отново се извърна към прозореца.
— Виж — започнах, чувствайки се безпомощна. — Ако има нещо, което мога да направя… искам да кажа освен да прекратя това пътуване…
— Ще се справя — прекъсна ме тя. — Просто всичко това е наистина странно за мен. През цялото време ми се налага да се оправям със себеподобните ти, но май не мога да се справя с теб, нали?
— Можеш да се настаниш в отделно купе, ако това ще ти помогне. Можем — да намерим стюарда, аз имам пари, за да доплатим.
Тя поклати глава.
— Става дума само за два дни.
Не знаех какво друго да кажа. Присъствието на Сидни създаваше голямо неудобство в моя план, но не исках тя да страда. Докато наблюдавах как си играе с кръста, се опитвах да измисля нещо успокоително. Евентуален разговор относно възгледите ни за Бог може би щеше да ни сближи, но някак си не ми се вярваше, че ако й споделя за ежедневните си спорове с Бога и съмненията си в последно време относно Неговото съществуване, наистина ще ми помогне да се отърся от репутацията си на дяволско-изчадие-на-мрака.