Ето ченгето, което застреля децата. Ей тази е.
Изведнъж усетих окуражаваща ръка на рамото си. Обърнах се и очите ми се навлажниха при вида на Джо. Сложих ръката си върху неговата и в същото време погледът ми срещна очите на другия ми адвокат — младата американка от японски произход с невероятното име Юки Кастеляно. Казахме си „здравей“, докато тя се настаняваше до Мики.
Шумът в залата стихна изведнъж, щом съдебният пристав произнесе високо:
— Всички да станат.
Изправихме се при влизането на нейна чест Роза Алджиери, която зае мястото си на съдийската скамейка. Съдия Роза Алджиери можеше да отхвърли иска и аз да си тръгна от съдебната зала по живо по здраво, да излекувам тялото и душата си, да възобновя живота си. Но можеше и да даде ход на делото и да очаквам съдебен процес, който щеше да ми коства всичко, на което държа.
— Добре ли си, Линдси?
— Супер съм — отвърнах на Мики.
Той долови сарказма и докосна ръката ми. Само след минута сърцето ми затупа лудо. Мейсън Бройлс се надигна, за да изложи обвинението си срещу мен.
Глава 16
Мейсън Бройлс измъкна навън ръкавелите си и остана в мълчание толкова дълго, че напрежението започна да вибрира като обтегната струна на китара. Някой в дъното се изкашля нервно.
— Ищецът призовава главния съдебен лекар, д-р Клеър Уошбърн — произнесе накрая Бройлс и най-добрата ми приятелка зае свидетелското място от страната на ищците.
Прииска ми се да й махна, да й се усмихна, да й намигна, каквото и да е, но, разбира се, оставаше ми просто да наблюдавам. Бройлс загря с няколко леки паса, но оттам насетне нанасяше само бързи подавания и къси удари.
— Вечерта на десети май извършихте ли аутопсия на Сара Кабът? — зададе въпрос Бройлс.
— Да.
— Какво можете да ни кажете за нараняванията й?
Всички погледи се впиха в Клеър, докато тя прелисти бележник в кожена подвързия, преди да отговори.
— Открих две огнестрелни рани в областта на гръдния кош, доста близо една до друга. Огнестрелна рана „А“ проникваше дълбоко в горната част на гръдния кош, на петнайсет сантиметра под лявото рамо и на шест сантиметра вляво от предната средна линия.
Свидетелските показания на Клеър бяха съдбоносни, но умът ми направи завой към миналото, извън съдебната зала. Видях се да стоя в мъждив кръг светлина под улична лампа на улица „Ларкин“. Наблюдавах как Сара вади пистолет от якето си и стреля по мен. Как падам и се изтърколвам по гръб.
— Хвърли пистолета!
— Да ти го начукам, кучко!
Произвеждам два изстрела и Сара се свлича само на метри от мястото, където лежа. Макар и невинна по обвиненията срещу мен, бях убила момичето и съвестта ми тежеше, тежеше, тежеше.
Слушах показанията на Клеър, която описваше втория изстрел, пронизал гръдната кост на Сара.
— Наричаме това К-5 — обясни Клеър. — Пронизал е сърдечната обвивка, преминал е през сърцето и се е спрял в четвъртия гръбначен прешлен, откъдето извадих полуобвит частично деформиран куршум среден калибър с цвят на медна сплав.
— Това отговаря ли на деветмилиметров патрон?
— Да.
— Благодаря ви, г-жо Уошбърн. Приключих със свидетеля, ваша чест.
Мики се подпря с длани върху банката на защитата и се изправи.
— Д-р Уошбърн, Сара починала ли е моментално?
— Така смятам. До един-два сърдечни удара. И двете огнестрелни рани са перфорирали сърцето.
— Така. Докторе, а починалата произвела ли е изстрел малко преди това?
— Да. Установих потъмняване в основата на показалеца й, което съответства на отката на огнестрелно оръжие.
— Как установихте, че е от изстрел?
— Както мога да различа майка си от вашата майка — отвърна Клеър с блеснал поглед. — Защото прилича на себе си. — Изчака да утихне смехът и продължи. — Освен това фотографирах потъмняването, документирах го и направих тест за налеп от изстрел с огнестрелно оръжие, който изпратих в лабораторията и получих положителен резултат.
— Възможно ли е починалата да е простреляла лейтенант Боксър, след като самата тя е била простреляна?