Речта на Бройлс ме възмути, но трябва да призная, че беше убедителна и ако седях в галерията вместо на подсъдимата скамейка, щях да видя нещата като него. Докато Мики се надигаше, за да изложи своите заключителни аргументи, кръвта забуча в ушите ми, сякаш в главата ми вилнееше роксъстав.
— Ваша чест, лейтенант Боксър не е сложила заредените пистолети в ръцете на Сара и Самюъл Кабът — произнесе Мики с кънтящ от негодувание глас. — Те сами са го направили. Застреляли са невъоръжени полицейски служители, без да бъдат провокирани, и клиентката ми е отвърнала със стрелба при явна самозащита. Виновна е единствено в това, че е проявила прекалена доброта към граждани, които не са й отвърнали със същото. Ако трябва да сме справедливи, ваша чест, искът следва да бъде отхвърлен и този отличен служител да се върне към своите задължения, без вина и опетняване на забележителната служебна характеристика на лейтенанта.
Мики завърши обобщението си по-рано, отколкото очаквах. След последните му отекващи думи се отвори празнина, в която нахлу страхът ми. Докато заемаше мястото си до мен, съдебната зала се изпълни с приглушено като миши стъпки брожение: зашумоляха хартии, защракаха ключалки на лаптопи, размърдаха се телата по столовете.
Сграбчих ръката на Мики под банката и дори се помолих: Мили боже, моля ти се, нека съдията отхвърли иска.
Съдийката намести очилата на носа си, но не успях да разгадая изражението й. Когато проговори, речта й бе сбита, а гласът й прозвуча уморено.
— Вярвам, че обвиняемата е направила всичко по силите си, за да облекчи ситуацията, която се е развила ужасно зле — произнесе съдия Алджиери. — Но ме притеснява алкохолът. Един живот е бил загубен. Сара Кабът е мъртва. Разполагаме с достатъчно доказателства, за да дадем ход на процес пред съдебни заседатели.
Глава 22
Вцепених се от ужас, щом узнах, че насрочената дата на процеса е само след няколко седмици. Всички станаха на крака, докато съдията напускаше залата, след което тълпата ме обгради плътно. Съзирах сини униформи в периферията й, както и очи, които ме избягваха. После пред лицето ми тикнаха микрофони. Продължавах да стискам ръката на Мики.
Трябваше да постигнем отхвърляне.
Трябваше да спечелим.
Мики ми помогна да се изправя на крака и го последвах, докато той проправяше път през множеството. Усетих ръката на Джо върху задника си, когато тримата с Юки Кастеляно се изнизвахме от залата и се отправихме към стълбището.
„Щом излезеш навън, дръж главата си изправена — посъветва ме Мики. — Когато те питат «Защо убихте онова момиче?», просто продължавай да вървиш бавно към колата. Не се усмихвай, не се подхилвай и не давай на медиите да ти се качат на главата. Не си извършила нищо престъпно. Прибери се вкъщи и не вдигай телефона. По-късно ще се отбия при теб.“
Когато се озовахме навън в мрачния късен следобед, дъждът беше спрял. Не трябваше да се шокирам от стотиците хора, насъбрали се пред сградата на съда, за да видят полицайката, стреляла и убила малолетно момиче.
Мики и Юки се откъснаха от нас, за да направят изявление пред пресата и бях наясно, че в момента мислите на Мики са заети с това как да отстоява Дирекцията на полицията и кметството на Сан Франциско.
Ние с Джо се провирахме през блъскащата се крещяща тълпа към алеята, където ни чакаше колата. Чух възгласи „Убийца на деца, убийца на деца!“ и въпроси, които валяха върху ми като камъни.
„Какво си въобразявахте, лейтенант?“
„Как се чувствахте, когато простреляхте децата?“
Разпознах лицата на телевизионните водещи Карлос Вега, Сандра Дюн, Кейт Морли. Всички до един ме бяха интервюирали преди, когато съм била свидетел на обвинението. Направих всичко по силите си да не им обръщам внимание сега, както и на включените камери и плакати с надписи „Виновна в полицейска жестокост.“
Просто гледах напред и вървях в крачка с Джо, докато стигнахме черната лимузина.
Щом вратите й се затръшнаха, шофьорът даде заден и бързо се изнесе по улица „Полк“. След това зави рязко и се насочи към „Потреро Хил“.
— Той ме унищожи там вътре — казах на Джо, след като потеглихме.
— Съдията те видя, видя що за човек си. Тя се чувстваше зле, задето трябваше да направи онова, което направи.
— Ченгетата ме гледат, Джо, ченгетата, които са ми подчинени и очакват от мен да постъпвам правилно. Как ще запазя уважението им след това нещо?