Беше в къщата не повече от две минути и двайсет секунди, когато чу хлопването на входната врата.
Устата му пресъхна. През всичките дни на наблюдение на къщата никой не се беше връщал обратно, след като веднъж излезете сутринта. Наблюдателя отиде до дрешника и приклекна под разклатената завеса от поли. Пресегна се и притвори вратата.
Килимът убиваше звука от стъпките и Наблюдателя се стресна, когато дръжката на дрешника се завъртя. Нямаше време да мисли. Вратата се отвори, дрехите се разделиха и го разкриха да клечи като крадец.
Лорелай хлъцна и притисна гърди, след което лицето й потъмня от гняв.
— Аз те познавам — извика. — Какво правиш тук?
Ножът бе вече в ръката му. Лорелай го видя и нададе пронизителен писък. Наблюдателя разбра, че няма избор. Замахна с ножа и докато дългото острие потъваше в корема й, копчета на синята й копринена рокля се разхвърчаха на всички страни.
Лорелай се мяташе, опитваше се да избегне ножа, но Наблюдателя я държеше здраво, може да се каже като в любовна прегръдка.
— Боже господи! Защо правиш това? — изстена тя и подбели очи, а гласът й заглъхна като въздишка.
Наблюдателя притисна ръка към задните й части, прекара острието през меките тъкани на коремната кухина на Лорелай и преряза аортата й. Кръвта не блъвна, а се изля от тялото на жената като вода от кофа, коленете й се подгънаха, тя се свлече върху обувките на пода в дрешника.
Наблюдателя коленичи и притисна с пръсти сънната й артерия. Клепачите й потрепнаха леко. След секунди щеше да е мъртва.
Имаше точно време, за да свърши необходимото. Той вдигна нагоре синята й пола, свали колана си и зашиба с него задните части на Лорелай, докато тя издъхваше в дрешника.
Глава 40
Можеше да стане само още по-лошо и точно така се получи. Наблюдателя седеше в пикапа на паркинга на улица „Кели“ срещу двуетажната къща, която докторът използваше за свой кабинет.
Хвърли поглед към Търсача, чийто вид на седалката до него беше замаян и объркан. Сетне отново огледа паркинга. Отбеляза нервно пазаруващите хора и няколкото влизащи и напускащи коли.
Когато Бен О’Моли пристъпи навън, Наблюдателя сръга Търсача. Спогледаха се.
— Приготви се.
После Наблюдателя излезе от колата. Затича се към доктора, изпревари го, преди онзи да достигне джипа си.
— Докторе, докторе, слава богу! Помогнете ми.
— Какво има, синко? — попита докторът, едновременно стреснат и раздразнен.
— Моят приятел. Нещо му стана. Не знам дали е пристъп, сърдечен удар или бог знае какво!
— Къде е той?
— Ей там — отвърна и посочи към близкия пикап. — Ще побързате, нали? Моля ви!
Наблюдателя се втурна напред, поглеждайки през рамо, за да се увери, че докторът го следва. Когато стигна до пикапа, отвори рязко вратата на мястото до шофьора и отстъпи встрани, за да му даде възможност да види просналия се на седалката Търсач.
Докторът надникна вътре, протегна ръка и повдигна единия клепач на Търсача. Отскочи изненадан, когато усети острието да пробожда врата му.
— Влизай! — заповяда Наблюдателя.
— Дума да не си издумал — нареди Търсача, очарователен, обезоръжаващ, нетрепващ, — или ще избием семейството ти.
Глава 41
Наблюдателя чуваше как завързаното тяло на доктора се блъска и търкаля в задната част на пикапа, докато изкачваха стръмния път.
— Какво ще кажеш за тук? — попита Търсача. Погледна в огледалото за задно виждане и отби встрани от пътя в закътано място между скупчени дървета. Наби спирачки.
Търсача изскочи от пикапа, издърпа назад плъзгащата се врата и подпря доктора в седнало положение.
— Хайде, докторе, време е да се поразтъпчем — произнесе и дръпна лепенката от устата му. — Ще обявиш ли последните си думи? Или ще затвориш завинаги уста?
— Какво искате от мен? — задъхваше се д-р О’Моли. — Само ми кажете. Пари ли искате? Мога да ви дам пари. Опиати ли? Давам всичко, каквото поискате.
— Е, това наистина беше тъпо, докторе — отвърна Търсача. — Дори като за теб.
— Не го правете. Помогнете ми — умоляваше. — Моля ви, помогнете ми.
— Моля ви, помогнете ми — присмя се Наблюдателя.