Направих списък на частите, които трябваше да купя и прекарах деня в лъскане на моя бонвил с препарат от кутията с инструменти на Кийт. Бях на върха на щастието, че докарах захабеното кафяво до бляскав бронз.
Още се възхищавах от труда си, когато вечерният вестник изхвърча от прозореца на пощенската кола. Затичах се и успях да го уловя, преди да е тупнал, с което си спечелих похвала „Добро улавяне!“ от пощальона.
Бързо разгънах тънкия местен „Газет“ и заглавието прикова погледа ми:
Стоях като побита в ливадата, докато четях:
Днес следобед Лорелай О’Моли, съпруга на д-р Бен О’Моли, е намерена убита в дома им на „Оушън Колони Роуд“. Очевидно е станала жертва на неочаквано заварени крадци. Доведената дъщеря на жертвата, Кейтлин, петнадесетгодишна, открила трупа на мащехата си в дрешника на спалнята, когато се върнала от училище.
Д-р О’Моли, уважаван общопрактикуващ лекар и дългогодишен жител в общината, е изчезнал.
Днес следобед шефът на полицията Питър Старк помоли хората, стълпили се пред полицейския участък, да запазят спокойствие, но да бъдат бдителни.
„Има очевидни сходства между последните убийства — каза Старк. — Но не мога да коментирам, тъй като това би застрашило разследването. Мога само да ви дам думата си, че полицейските сили няма да се спрат, докато не заловят убиеца.“
В отговор на въпроси на репортерите шефът Старк заяви: „Д-р О’Моли е бил видян за последен път по обяд. Тръгнал е да обядва, но не се е върнал в офиса си, нито се е обадил по-късно. Засега не е заподозрян в убийството.“
Сгънах вестника и се загледах с невиждащ поглед към красивите къщи в пастелни цветове по крайбрежния булевард. Инстинктът ми крещеше. Бях полицай без възложен случай, полицай без работа. Не исках да чета за убийства. Исках информация от първа ръка.
Прибрах инструментите, които бях използвала за лъскането на колата, влязох вътре и се обадих в телефонната компания да ме включат на конферентна връзка.
Изведнъж се почувствах самотна без момичетата.
Глава 44
Операторът ме свърза първо с Клеър, чийто мек глас ме сгря.
— Здрасти, кукличке. Отспиваш ли си? Поруменяха ли ти бузките?
— Опитвам се, пеперудке, но мозъкът ми върти на празни обороти като хамстер на колело.
— Не си пилей свободното време, Линдси, моля те. Господи, какво не бих дала за малко свободно време!
Синди се включи в конферентния разговор и младежкият й глас звънна, както обичайно, възбуден.
— Без теб не е същото, Линдс. Скапано е.
— Как искам да сте тук и вие! — уверих приятелките си. — Ако знаете какво е, само синьо небе и жълт пясък. А, да, Джо дойде и остана през нощта.
Синди сподели за втората си среща с хокеиста, като подсвирна многозначително, а аз им разказах за Кийт, русокосия бензинджия.
— Според мен е на двайсетина и малко, тип Брад Пит. Всъщност ми действа освежаващо.
Клеър се обади:
— Вие двете наистина ме карате да се чувствам като стара омъжена досадница.
— И аз искам да ми е досадно като на теб с Едмънд — вметна Синди. — Бъди сигурна.
Смехът и закачките ме накараха да се почувствам, сякаш трите сме в „Сузис“.
И както обикновено ставаше в нашето заведение, заговорихме за работа.
— Та какво ще кажеш за убийствата, за които чувам да се говори? — запита Клеър.
— Боже, градът е пощурял. Една млада двойка е била убита преди няколко седмици, а друга жена намериха мъртва тази сутрин само на миля оттук.
— Получихме съобщението — поясни Синди. — Кървава сцена.
— Да, все повече прилича на развилнял се маниак, а знаете как не понасям да съм с вързани ръце. Иде ми да претърся местопрестъплението. Мразя да гледам отстрани.
— Е, имам нещо, което ще те заинтригува — обади се Клеър. — Малък обмен на информация от съдебния лекар. Говорим за двойката, която е била убита в Кресънт Хайтс, нали така? Били са бити с камшик.
Сигурно съм онемяла за миг, тъй като умът ми отплува към Джон Доу №24.
Беше с прерязано гърло и шибан с камшик.
— Били са бити с камшик? Клеър, сигурна ли си?
— Абсолютно. По гърба и задниците.
В този миг в телефона се чу сигнал и с името на обаждащия се, което автоматично се изписа, миналото сякаш с трясък нахълта в настоящето.