— Не затваряйте — казах и превключих.
— Линдси, аз съм, Юки Кастеляно. Имаш ли време да говорим?
Хубавото бе, че връзката с Клеър и Синди още не беше прекъсната. Трябваше ми известно време, за да се настроя на разговор с адвокатката ми за стрелбата на улица „Ларкин“. Юки каза, че в такъв случай ще ми се обади на сутринта и аз се върнах към разговора си с момичетата, но умът ми вече се рееше другаде.
През последните няколко дни се бях откъснала от всичко — освен от предстоящия съдебен процес за моя живот.
Глава 45
Наблюдателя вървеше по пътеката през тревистите дюни под тънкия сърп на луната. Беше с вълнена шапка, черен анцуг и носеше микрокамерата с десеткратно фотоувеличение.
Използва я, за да огледа една двойка, разхождаща се в края на плажа, а сетне насочи обектива към къщите на около стотина ярда от външната дъга на крайбрежния булевард.
Нагласи фокуса към една определена къща: синя, квадратна, на етаж и половина с много прозорци и двойни плъзгащи се врати към верандата. Оттам виждаше как сержант Линдси Боксър снове из всекидневната.
Косата й беше вдигната нагоре и бе облякла бяла тениска. Подръпваше верижката, висяща на врата й, докато разговаряше по телефона. Виждаше очертанията на гърдите й под тениската.
Едри, но твърди.
Хубави цици, лейтенант.
Наблюдателя знаеше точно коя е Линдси Боксър, какво работи и причината да се намира в Залива на полумесеца. Но искаше да знае много повече.
Чудеше се с кого разговаря по телефона. Навярно с тъмнокосия мъж, който остана да спи при нея миналата нощ и си замина с черна държавна кола. Питаше се кой е той и кани ли се да се връща.
Искаше да знае и къде държи Линдси пистолета си.
Наблюдателя направи няколко снимки на Боксър: усмихната, намръщена, как разпуска косата си, как крепи телефона между рамото и брадичката си, как вдига нагоре ръце, за да прибере отново косата си, а гърдите й се раздвижват.
Докато я наблюдаваше, кучето прекоси стаята, легна до плъзгащата се врата и се вторачи през нея, сякаш гледаше право в него.
Наблюдателя повървя още малко по плажа към натискащите се влюбени, после сви през тревистите дюни към паркинга, където бе оставил колата си. Качи се, измъкна бележника от жабката и обърна страницата, на която името на Линдси бе изписано с педантичен почерк.
Лейтенант Линдси Боксър.
Отблясъкът от уличните лампи му стигаше, за да добави към записките си.
Ранена. Сама. Въоръжена и опасна.
Трета част
Отново на седлото
Глава 46
Слънцето едва руменееше на зазоряващото небе, когато остър звън ме изтръгна от съня. Затърсих опипом телефона и на четвъртото позвъняване хванах слушалката.
— Линдси, обажда се Юки. Дано не съм те събудила. В колата съм и това е единствената ми свободна минута, но мога да ти разкажа всичко набързо.
Юки беше експанзивна и умна и вече знаех, че приказва като картечница.
— Добре, слушам те — казах и се тръшнах обратно на леглото.
— Сам Кабът е излязъл от болницата. Вчера снех показанията му. — Гласът на Юки звучеше като ритмични картечни откоси — рът-рът-рът. — Отказва се от самопризнанията за убийствата в хотела, но това е проблем на прокурора. Колкото до заведения иск срещу теб, каза, че ти си стреляла първа, не си го улучила и той и Сара са отвърнали на стрелбата ти при самозащита. След това си ги застреляла. Пълни глупости. Ние го знаем и те го знаят, но това е Америка. Може да каже каквото си поиска.
Изстенах, сякаш ме душаха. Юки продължи да говори.
— Единственият ни проблем е, че това психопатче е невероятен манипулатор. Парализирано, подпряно в инвалидна количка, с гипсова яка и трепереща долна устна. Прилича на ангелче, влачено от…
— Злобна полицайка, която първо стреля, после мисли — вметнах аз.
— Щях да кажа от тежкотоварен камион, но както и да е — разсмя се тя. — Дай да се съберем и да изготвим стратегия. Става ли да се уговорим?
Програмата ми блестеше недокосната, направо девствена. А Юки бе наблъскала в своята снемане на показания, срещи, съдебни дела, почти нямаше незает час през следващите три седмици. Все пак уточнихме дата няколко дни преди процеса.
— Точно сега медиите мътят водата — продължи Юки. — Изпуснахме пред пресата, че си отседнала у приятели в Ню Йорк, тъй че няма да те намерят. Линдси? Там ли си?