Выбрать главу

— Сега се сещам — рече Кароли с усмивка. — Ако не се лъжа, ти май си имаше компания, когато пристигнах със сладките.

Ухилих се при спомена как отворих врата по ризата на Джо. Тъкмо се канех да разкажа на Кароли за Джо, когато вниманието ми бе отвлечено от някакво раздвижване зад нея.

Бях забелязала на бара трима типа, които пиеха стабилно. Неочаквано двамата си тръгнаха. Третият, който остана, беше поразително красив: тъмна чуплива коса, правилни черти на лицето, очила без рамки, изгладен панталон и поло блуза марка „Ралф Лоран“.

Барманът изтри тезгяха с парцал и го чух да пита:

— Още едно?

— Всъщност искам да опитам онази брюнетка, дето е колкото една халба. Бих се пробвал и с високата блондинка.

Въпреки че подмятането бе придружено с мила усмивка, почувствах, че нещо в този тип не е съвсем наред. На вид го докарваше като банкера Морган, но звучеше като търговски пътник, който живее от комисиони.

Челюстта ми се стегна, когато той се завъртя на стола си край бара и впи поглед в мен.

Глава 50

Автоматично изготвих описанието му: от бялата раса, висок към метър и осемдесет и осем, тежък около осемдесет и пет кила, четирийсет-четирийсет и двегодишен, без особени белези, освен зарастваща рана между палеца и показалеца на дясната ръка. Сякаш е бил порязан с нож.

Мъжът слезе от стола на бара и се запъти към нас.

Прошепнах на Кароли:

— Грешката е моя. Погледнах го.

Направих всичко възможно да го откажа от намерението му, като демонстративно обърнах лице към Кароли, но той продължи да се приближава.

— Как са двете дами тази вечер? Толкова сте хубави и двете, че не можех да не ви кажа здрасти.

— Благодаря — рече Кароли. — Много мило — след което му обърна гръб.

— Аз съм Денис Агню — продължи да настъпва той. — Явно не ме познавате, но вижте, можем да променим това. Няма ли да ми предложите стол, момичета? Черпя ви една вечеря.

— Благодаря, Денис — казах, — но ние си прекарваме чудесно сами. Нали разбираш, излезли сме по женски.

По лицето му пробяга гримаса, като притъмняване от спад на тока. Но само след миг си възвърна нахалството и чаровната усмивка.

— Чак пък толкова прекрасно! Хайде. Даже да сте момичета, които не си падат по мъже, на мен не ми пречи. Просто една вечеря.

По някакъв шантав начин в Денис Агню се смесваха галантност и дебелоочие, но каквото и да бе намислил, вече ми бе писнало.

— Ей, Денис — подвикнах, като извадих от дамската си чанта полицейската значка и я тикнах под носа му, — аз съм полицейски служител и разговорът е служебен. Ясно ли е?

Видях как пулсът заби в слепоочията му, докато се опитваше да се измъкне с достойнство.

— Не бива да правите прибързани заключения, полицай. Особено за хора, които не познавате.

Агню се върна на бара, остави някакви банкноти и ни хвърли последен поглед.

— А сега умната, защото ще има да се виждаме.

Сетне отвори рязко вратата, която водеше към паркинга.

— Добре го отряза, Линдси. — Кароли сви пръсти като пистолет и издуха въображаемия дим от върха на показалеца си.

— Ама че лепка — отбелязах. — Видя ли изражението му? Сякаш не можеше да повярва, че го издухвам. За кого се мисли? За Джордж Клуни ли?

— Сигурно — съгласи се новата ми приятелка. — Неговото мамче и неговото огледало цял живот са му говорили, че е неустоим.

Голям майтап! Разсмяхме се и си чукнахме чашите. Чувствах се страхотно с Кароли, сякаш я познавах от години. Покрай нея спрях да мисля за Денис Агню, за убийци и трупове и даже за приближаващата дата на съдебния процес.

Вдигнах ръка и поръчах по още една бира.

Глава 51

Търсача скри новия си нож под предната седалка на колата, след което излезе от нея и отвори вратата на денонощния магазин. Моментално се почувства освежен от пуснатия климатик и от успокояващата гледка на високите хладилници, пълни с газирани напитки и бира.

Остана особено доволен, че вижда една дребна брюнетка, облечена в скъп спортен костюм, която се бе наредила пред касата.

Името й беше Анемари Сардучи и Търсача знаеше, че тя ще се прибере след последната си покупка за деня. Щеше да си купи бутилка вносна минерална вода, да се върне у дома пеша и да вечеря със семейството си в своята къща с изглед към залива.