Търсача вече знаеше много за Анемари: че е суетна по отношение на петдесет и един килограмовата си фигура; че се чука с личния си треньор; че синът й продава наркотици на съучениците си и че изпитва безумна завист към сестра си Джулиет, която има постоянна роля в дневен сапунен сериал, сниман в Лос Анджелис.
Знаеше още, че е авторка на електронен дневник под виртуалния псевдоним Порочната Роза. Навярно беше един от най-ревностните й читатели в течение на месеци. Даже се бе подписал в „книгата й за гости“ със собствения си интернет-псевдоним.
„Харесвам начина ви на мислене.
Търсача напълни една картонена чаша със силно черно кафе от машината в ъгъла на магазина и се нареди на опашката зад г-жа Сардучи. Блъсна се леко в нея, докосна гърдите й уж случайно.
— Съжалявам. О, вие ли сте, Анемари — изрече.
— Да, здрасти — отвърна му тя с отегчен поглед и кимване. Подаде петдоларова банкнота на русолявата касиерка, взе си рестото за бутилираната вода и напусна магазина, без да каже довиждане.
Търсача наблюдаваше как Анемари излиза от магазина, въртейки малкото си дупе, защото имаше този навик. След час-два вече щеше да чете дневника й онлайн с всичките ексцентричности, които тя не желаеше да разкрива пред хората от реалния й живот.
Доскоро, Порочна Розо.
Глава 52
Когато Кароли ми позвъни и ме помоли да наглеждам Алисън за няколко часа, ми идваше да й кажа: „Моля те, само не искай от мен да ставам детегледачка.“ Но Кароли ме хвана, преди да го изрека.
— На Али много й липсва прасето — каза. — Ако я пуснеш да гледа Пенелъпи, ще се забавлява сама, а аз ще мога да си оправя кътника при зъболекаря. Много ще съм ти благодарна, Линдси.
След половин час Алисън изскокна от миниджипа на майка си и се затича към входа. Тъмната й лъскава коса бе хваната на две опашки. Беше облечена от главата до маратонките в розово.
— Здравей, Али.
— Донесох ябълки — съобщи ми тя, втурвайки се в къщата. — Почакай и ще видиш.
— Ъ-хъ — измънках с престорен ентусиазъм.
Още щом отворих задната врата, Пенелъпи се спусна в тръс към оградата и загрухтя високо, а Алисън й отвърна, наподобявайки нейните звуци. Вече очаквах съседите да пратят при нас някой от дружеството за защита на животните, когато Алисън ми се ухили и каза:
— На това му казваме прасешки език.
— Да, обясниха ми.
— Ама това е истински език — настоя Алисън. Почеса гърба на свинята с греблото и Пенелъпи се изтърколи по гръб, вирнала крака в екстаз. — Когато Пенелъпи беше малко прасенце, живееше в голяма кочина до морето с прасета от цял свят — осведоми ме Али. — По цяла нощ стоеше и си приказваше с другите прасета, а през деня правеше педикюри, които се викат прасекюри.
— Сигурна ли си?
— Прасетата са много по-умни, отколкото си мислят хората — сподели Али. — Пенелъпи знае много неща. Много повече, отколкото хората си представят.
— Просто нямах идея.
— Виж какво — продължи Али, — ти я нахрани с ябълките, а аз трябва да й лакирам ноктите.
— Сериозно?
— Тя го иска. — След като Алисън ме увери, че няма нищо лошо да пуснем прасето на верандата, изпълних разпореждането. Подавах на Пенелъпи да хруска ябълки, докато Алисън бърбореше с двете ни и лакираше копитцата й с перлен розов лак.
— Свършихме, Пени — обяви Али, сияеща от гордост. — Сега ги остави да изсъхнат. И така — обърна се към мен, — какво може да прави Марта?
— Ами всъщност овчарските колита също си имат свой език. Марта е обучена да охранява стадо овце под команда.
— Покажи ми!
— Да виждаш наоколо овце?
— Ти си глупава.
— Така е. Но знаеш ли какво най-много обичам у Марта? Тя ми прави компания и ме предупреждава за лоши хора и даже за случайни злополуки нощно време.
— Ти имаш пистолет, нали? — попита Али с лукав поглед на прелестното си личице.
— Да. Имам пищов.
— Ау. Пищов и куче. Жестока си, Линдси. Май не познавам по-страхотната от теб.
Не издържах и се разсмях, отметнала назад глава. Али беше такова хубаво хлапе с невероятно въображение. Изненадах се колко много и бързо я харесах. Бях дошла в Залива на полумесеца да преосмисля живота си. А ме навести ярка фантазия за самата мен, Джо, дом, малко момиченце.