Прехвърлях шокиращата мисъл в ума си, когато Кароли се появи в задния двор с изкривена от зъболекарска упойка усмивка. Не можех да повярвам, че са минали цели два часа и ужасно съжалих, че Али си тръгваше.
— Ела пак — казах и я прегърнах за довиждане. — Али, ела, когато поискаш.
Глава 53
Останах на улицата да им махам, докато миниджипът на Кароли се скри зад завоя на крайбрежната. Но когато изчезна от погледа ми, една мисъл, която отдавна се въртеше в периферията на съзнанието ми, изведнъж се проясни.
Отнесох лаптопа в дневната, настаних се на удобен стол и влязох в базата данни на НИЦК. След минути установих, че д-р Бен О’Моли, четирийсет и осем годишен, е засичан няколко пъти от органите за превишена скорост и арестуван за шофиране в нетрезво състояние преди пет години. Два пъти е бил женен и овдовявал.
Първата му съпруга Сандра, майка на дъщерята Кейтлин, се обесила в двуместния им гараж през 1994 година. Втората г-жа О’Моли, Лорелай, по баща Бреен, убита вчера на тридесет и девет годишна възраст, била арестувана за кражба в магазин през 1998 година. Глобили я и я освободили.
В същия сайт се разрових и за Алис и Джейк Долтри и на екрана се появи изобилна информация. Джейк и Алис били женени от осем години и оставили две момчета близнаци, шестгодишни, когато ги открили заклани в жълтата им къща в Кресънт Хайтс. Представих си уютния им дом с късче изглед към залива, зарязаната баскетболна топка и детската маратонка.
Сетне отново насочих вниманието си към екрана.
Очевидно Джейк не е бил цвете за мирисане, преди да се ожени за Алис. Продължавах да се движа из съдебното му досие: склоняване към проституция, подправени подписи на чековете за социална осигуровка на баща му, заради което излежал шестмесечна присъда, но през последните осем години бил чист, на редовна работа в пицария в града.
Алис, трийсет и две годишна, нямаше съдебно досие. Даже не е пресичала на червено, нито се е удряла в кола при паркиране на заден ход пред супермаркет.
И все пак тя също беше мъртва.
Какво означаваше това?
Позвъних на Клеър и тя вдигна след първия сигнал. Веднага пристъпихме към темата.
— Клеър, можеш ли да се поразровиш заради мен? Търся някаква връзка между убийствата на О’Моли и на Алис и Джейк Долтри.
— Естествено, Линдси. Ще се свържа с някои мои колеги из щата. Ще видя какво може да се открие.
— Можеш ли да провериш и за Сандра О’Моли? Починала е през 1994 г., обесила се е.
Поговорихме още няколко минути — за съпруга на Клеър, Едмънд, който й беше подарил пръстен със сапфир за тяхната годишнина. Поговорихме и за едно малко момиченце на име Али, което осъществяваше контакт с прасета.
Щом затворих телефона, се почувствах сякаш дишам обогатен въздух. Канех се да затворя компютъра, когато нещо привлече погледа ми. Когато Лорелай О’Моли била съдена за присвояването на чифт двадесетдоларови обеци, я защитавал местен адвокат на име Робърт Хинтън.
Познавах Боб Хинтън.
Визитката му все още беше в джоба на шортите ми от онази сутрин, когато ми се натресе с велосипеда си.
И доколкото помнех, този тип ми дължеше услуга.
Глава 54
Кантората на Боб Хинтън се намираше на главната улица и беше голяма колкото кутийка, сплескана между луксозен магазин за кафе и сграда на банка. С надеждата, че може да работи и в събота, отворих със замах стъклената врата и видях Боб да седи зад голямо бюро, привел оредяващото си теме над „Сан Франциско Екзаминър“.
Той вдигна стреснато глава, при което лакътят му блъсна кафето и го разля по вестника. Мярнах снимката на първата страница, преди да се е превърнала в кафеникава цапаница. Едър план на русоляво момче в инвалидна количка.
Сам Кабът. Моят малък личен кошмар.
— Извинявай, Боб. Не исках да те стресна.
— Няма за к-к-к-акво — отвърна Боб. Намести очилата си с розови рамки и извади хартиени салфетки от бюрото си, за да попие кафето. — Заповядай, седни.
— Благодаря.
Боб ме попита как я карам в Залива на полумесеца и му отвърнах, че си намирам какво да правя.
— Тъкмо четях за теб, лейтенант — изрече, попивайки първата страница с топче хартиени салфетки.
— В свят на наносекунди няма скрито-покрито — отвърнах с усмивка. После го уведомих, че проявявам интерес към убийствата, станали само на няколко мили от вратата ми и се питам дали той може да ми каже нещо по въпроса.