Никой не потърси тялото, което не е толкова необичайно; същата година вече имахме двадесет и трима непотърсени Джон Доуовци. Но още помня колко невинно беше младежкото му лице. Беше със сини очи — уточних — и светлорижа коса. А сега, след толкова години, още убийства със същия почерк.
— Знаеш ли кое е най-смразяващото, Линдси? Да си мислиш, че убиецът може да живее в този град…
Телефонът иззвъня и прекъсна Боб насред изречението.
— Робърт Хинтън — обади се той.
В следващата секунда кръвта се изцеди от лицето му. Настана мълчание, прекъсвано от неговото „ъхъ, ъхъ“, след което каза:
— Благодаря, че ме осведомяваш — и затвори. — Един приятел, който работи в „Газет“ — обясни Боб. — Тялото на Бен О’Моли е намерено от някакви момчета, които били на излет в гората.
Глава 56
Родителите на Джейк Долтри живееха в жилищен комплекс в Пало Алто на тридесет минути шофиране от Залива на полумесеца. Паркирах експлоръра на улицата пред леката кремава еднофамилна постройка, една от десетките подобни на улица „Брайтън“.
Едър мъж със запуснат вид, дълга посивяла коса, облечен в трикотажна риза и син рипсен панталон отвори вратата.
— Г-н Ричард Долтри?
— Не искаме никого — рече той и тръшна вратата.
Затръшвали са ми и по-силно вратата, мой човек. Извадих полицейската значка и позвъних отново. Този път вратата отвори дребна женица с къносана коса с посивели корени, облечена в пеньоар на зайчета.
— С какво мога да ви помогна?
— Аз съм лейтенант Линдси Боксър от Дирекция на полицията в Сан Франциско. Разследвам неразкрито убийство от нашите архиви.
— И какво общо има това с нас?
— Смятам, че има сходства между стар мой случай и смъртта на Джейк и Алис Долтри.
— Аз съм Агнес, майката на Джейк. — Жената отвори вратата. — Моля, извинете съпруга ми. Бяхме подложени на истинско мъчение. Журналистите са просто ужасни.
Последвах възрастната женица в къщата, която миришеше на безир и влязохме в кухня, непроменяна от времето, когато Хинкли стреля по Рейгън. Седнахме край маса с червен пластмасов плот и през прозореца виждах задния двор. Две момченца си играеха с камиони в оградена пясъчна площадка.
— Горките ми внучета — произнесе г-жа Долтри. — Как можа да им се случи!
Мъката на Агнес Долтри личеше в дълбоките бръчки по лицето и в приведените й рамене. Виждах колко отчаяно се нуждае да поговори с някого, който все още не беше чул цялата история.
— Разкажете ми какво се случи — насърчих я. — Разкажете ми всичко, което знаете.
— Джейк беше буйно дете — заразправя тя. — Не беше лош, но, нали разбирате, своенравен. Когато се запозна с Алис, сякаш порасна за една нощ. Бяха толкова влюбени и много искаха да имат деца. При раждането на момчетата, Джейк се закле да стане баща за пример. Много обичаше близнаците, лейтенант, и спази обещанието си. Беше толкова добър баща и имаха такъв хубав брак с Алис, ох…
Тя сложи ръка на сърцето си и заклати отчаяно глава. Не беше в състояние да продължи, а не бе споделяла с никого за убийствата.
Агнес сведе очи към масата, когато съпругът й влезе в кухнята. Той ми хвърли яден поглед, извади една бира от хладилника, тресна вратата и излезе.
— Ричард още ми е сърдит — поясни тя.
— За какво, Агнес?
— Аз извърших нещо лошо.
Просто умирах да разбера. Положих длан върху голата й ръка и при докосването ми сълзите й рукнаха от очите.
— Разкажи ми — настоях меко.
Тя сграбчи няколко хартиени салфетки от кутията и ги притисна към очите си.
— Бях тръгнала да взема момчетата от училище — изрече Агнес. — Първо се отбих до къщата на Джейк и Алис да проверя имат ли нужда от мляко или плодов сок. Джейк беше гол, лежеше мъртъв в антрето. А Алис беше на стълбището.
Гледах напрегнато Агнес, подканвайки я с поглед да продължи.
— Аз измих кръвта — изрече тя с въздишка. Погледна ме, сякаш очакваше самата тя да бъде набита. — Облякох ги. Не исках никой да ги вижда в този вид.
— Значи си унищожила сцената на престъплението.
— Не исках момчетата да видят всичката оная кръв.
Глава 57
Един месец по-рано нямаше да го направя. Щях да съм твърде погълната от мисли за работата, която ми предстои. Изправих се и разтворих ръце да прегърна Агнес Долтри.