Пищяхме и подскачахме от радост, а Марта, която до този миг дремеше на верандата, моментално се присъедини към нас.
— Бяхме наблизо — съобщи Клеър, когато се откопчи от нас, — и решихме да проверим в какви каши си се забъркала. Я, какво е това чудо, Линдси? Мислех си, че тия бензинови змейове отдавна са излезли от движение.
— Да не съм чула такива думи за моето бебче — казах през смях.
— Движи ли се?
— Не, пеперудке, лети.
Момичетата ми връчиха кошница с панделка, пълна с маркови продукти за баня, от онези, дето оправят настроението и отпускат тялото и след като си стиснахме едновременно ръцете, се натоварихме в бонвила да покараме.
Спуснах автоматичните прозорци и когато големите гуми на колата се плъзнаха по пътната настилка, зефирът откъм залива се заигра с косите ни и ги разроши.
Изнизахме се от квартала на Кет и вече се изкачвахме към планината, когато Клеър ми показа един плик.
— За малко да забравя. Това ти го изпраща Джейкъби.
Хвърлих поглед към големия кафяв плик в ръката й. Предната вечер се бях обадила на Джейкъби и го бях помолила да ми предаде всичко, до което може да се добере, за Денис Агню, известен още като Дългия Ранди.
Осведомих Синди и Клеър за първата ми случайна среща с Агню в бар „Корморан“, за стълкновението ни в гаража на Кийт и как едва не се вклини в задницата на колата ми. След което им описах до най-малки подробности безумното ми посещение в „Палавниците“.
— Той ти е казал такова нещо?! — възкликна Синди, след като им цитирах думите на Агню за жените с тъй „ниско мнение за себе си, че си въобразяват чрез самоунижение с мъжете да се почувстват по-силни“. Страните й пламнаха от гняв. — Ама тоя тип направо си го проси, не, плаче за съд!
Изсмях се и й казах:
— Агню си има стена на славата, нещо като онази в офиса на Тони в Бада Бинг. Да можеше да видиш снимките, подписани от разни порнокралици и мутри! Не е за вярване! Клеър, ако обичаш, би ли отворила плика вместо мен?
Клеър измъкна от плика три листа, захванати с телбод. Към тях Джейкъби беше залепил бележка: „Да се изпратят по пощата“.
— Прочети ги на глас, ако не възразяваш — каза Синди и се наведе назад през облегната на предното място.
— Имал е дребни закононарушения: каране в нетрезво състояние, сбиване, домашно насилие, задържан е за наркотици, лежал е за кратко във „Фолсъм“4. Аха, ето го на, Линдс. Пише, че преди пет години му е било повдигано обвинение за тежко престъпление, убийство. Делото е прекратено.
Пресегнах се и отлепих бележката с почерка на Джейкъби:
„Жертвата е приятелката на Агню. Защитавал го е адвокат Ралф Бранкузи.“
Коментарът беше излишен. Всички знаехме кой е Бранкузи — прословут адвокат по углавни дела. Можеха да си го позволят само богаташите.
Бранкузи беше предпочитаният адвокат на мутрите.
Глава 69
Когато се върнахме в къщата на Кет, на алеята беше спряла патрулна кола и началник Старк закрачи към нас. Както обикновено беше навъсен, с мрачно сключени вежди и поглед, който не вещаеше нищо добро.
— Какво има, шефе? Какво се е случило сега?
— Съдебният лекар започва аутопсия на семейство Сардучи — съобщи, примижал от слънцето. — Вие сте официално поканена.
Прикрих прилива на вълнение от деликатност към шефа. Представих му Синди и Клеър.
— Д-р Уошбърн е главен съдебномедицински експерт на Сан Франциско — обясних. — Може ли да присъства?
— Разбира се, защо не? — съгласи се неохотно Старк. — Приемам всяка помощ. Бързо се уча, нали?
Синди изгледа трима ни и видя, че не е включена в поканата. Нямаше как, беше от пресата.
— Схванах — обади се добродушно тя. — Не се притеснявайте, ще се помотая тук. Имам си лаптоп, имам си срок. Нали съм прокажена.
Двете с Клеър се върнахме в бонвила и последвахме по магистралата колата на началника.
— Това е страхотно — казах аз, преливаща от ентусиазъм. — Пусна ме да участвам в разследването.
— А аз какво правя? — запита Клеър и поклати глава. — Помагам и подстрекавам абсолютно неразумната ти намеса, когато и двете много добре знаем, че трябва да си паркираш задника на верандата с джин и тоник в ръка и вирнати крака на перилата.