— За какво се замисли? — попитах я аз.
— Неприятно ми е да го кажа, Линдси, но това наистина ме връща назад. Следите приличат на онези, които още помня върху твоя Джон Доу.
Глава 71
Преваляше полунощ, когато Наблюдателя тръгна от плажа към сушата. Изкачи песъчливата скала, извървя четвърт миля на изток от скалите по пътеката през дюните, гъсто обрасли с магарешки бодили и високи треви. Накрая съзря извивката на крайбрежния път.
Насочил цялото си внимание към една определена къща, той се спъна в един дънер на пътеката. Разпери ръце да запази равновесие, залитна тежко, падна по очи, шепите му загребаха пясък и остри тръни.
Наблюдателя бързо се вдигна на колене и потупа предния джоб на якето си — миниатюрният фотоапарат беше отхвърчал.
— Мамка му, мамка му, мамка му! — крясна паникьосан.
Запълзя на четири крака и взе да опипва пясъка, усещаше как потта, избила по горната му устна, изсъхва в хладния въздух. С изнизването на минутите го сграбчи отчаяние. Най-сетне откри малката си скъпоценна вещ в пясъка, обективът беше обърнат надолу.
Издуха песъчинките, насочи фотоапарата към къщите и се втренчи в екрана. Видимостта бе замъглена от фини драскотини по лещата.
Много лошо.
Наблюдателя тихо изруга и погледна часовника си. 12:14 след полунощ. Пое към къщата, в която бе отседнала Линдси.
След като фотообективът, който скъсяваше разстоянието, се беше повредил, налагаше се да се приближи пеша.
Наблюдателя прескочи предпазния парапет, ограждащ полето, и се озовала тротоара под улична лампа, която освети темето му.
През две къщи от края на шосето домът на Кет светеше със запалени лампи.
Шмугна се в сенките, приближи къщата отстрани, като притича през странични дворове, и най-сетне приклекна в завета на живия плет досами всекидневната на Боксър.
Надигна се и с разтуптяно сърце надникна през панорамния прозорец.
Тайфата вътре беше в пълен състав: Линдси по тениска с надпис ДПСФ5 и трико; Клеър, чернокожата съдебна лекарка в златист кафтан; и Синди с вдигната нагоре руса коса по дълга хавлия, препасана през кръста, от която се подаваха само ръбовете на розовата й пижама и стъпалата й.
Жените разговаряха оживено, избухваха в смях, после пак ставаха сериозни. Само да можеше да разбере какво си говорят!
Наблюдателя прехвърляше в ума си фактите, последните събития, обстоятелствата. Столът в детската стая. Нямаше как да свържат който и да е от тях с каквото и да е, но бе допуснал грешка.
Безопасно ли е да се продължава?
Има да се свърши още толкова много.
Наблюдателя почувства натрупаното напрежение в тялото си. Ръцете му трепереха, към гърлото му се надигаха киселини. Не можеше да остане повече тук, просто не беше в състояние.
Озърна се, за да се увери, че никой не разхожда куче или излиза да изхвърли боклука, след което се отдели от живия плет и за секунди се мярна в уличната светлина. Прескочи предпазния парапет и тръгна по тъмната пътека към плажа.
Трябваше да се вземе решение за Линдси Боксър. Трудно решение.
Жената беше ченге.
Глава 72
Събудих се рано сутринта с неясна мисъл, изплувала от дълбините на съзнанието ми.
Пуснах Марта в задния двор, сложих да се вари кафе и включих лаптопа.
Боб Хинтън беше споменал, че преди две години в Залива на полумесеца са били убити още двама души — Рей и Моли Уитъкър. Идвали тук за лятото, по думите на Хинтън. Рей бил фотограф, а Моли се водела нещо като актриса, по-точно статистка в Холивуд.
Влязох в базата данни на НИЦК и ги потърсих вътре. Още бях в шок, когато минах по спалните на момичетата да ги събудя. Едва когато се облякоха и седнаха на кафето с кифлички, им разказах какво съм открила за Рей и Моли Уитъкър.
— И двамата са се занимавали с порнография. Рей снимал с камера изпълненията на Моли с деца — момчета, момичета, полът явно не бил от значение. За което са били арестувани и освободени. И кой е бил адвокатът им? Отново Бранкузи.
Момичетата ме познаваха твърде добре. Върнаха ме към ситуацията, в която се намирах, предупредиха ме да внимавам, припомниха ми, че в момента съм само и единствено цивилно лице и колкото и логично да изглежда желанието ми да проследя възможната връзка между съпрузите Уитъкър и Денис Агню, аз съм на чужда територия, никой не стои зад гърба ми и си вземам голяма беля на главата.