Сигурно съм повторила поне дузина пъти „знам, знам“ и докато си вземахме довиждане на алеята, дадох куп обещания да бъда послушна.
— Мисли как ще се върнеш, Линдси — рече Клеър на сбогуване и хвана с две ръце лицето ми.
— Добре — обещах, — ще мисля по въпроса.
Двете ме прегръщаха като за последно и, честно казано, това ми подейства.
Когато колата на Клеър се измъкна от алеята на заден ход, Синди се подаде от прозореца.
— Ще ти се обадя довечера. Помисли върху това, което ти говорихме. Мисли, Линдси.
Изпратих им въздушни целувки и се прибрах вътре. Открих чантата си окачена на топката на една врата и се разрових из нея, докато напипах мобилния телефон, полицейската значка и пистолета.
След минута запалих експлоръра.
Маршрутът ми из града беше кратък, мислите се надпреварваха в ума ми, докато не спрях колата на паркинга пред полицейските бараки.
Шефът беше в кабинета си, взираше се в компютъра с чаша кафе в ръката и кутия шоколадови понички на стола до него.
— От тия неща се умира — прекъснах го. Той премести поничките, за да седна.
— Ако питаш мен, смъртта от понички е хубав начин да си отидеш. Какво те води насам, лейтенант?
— Ето това — заявих. Измъкнах рапорта с досието на Агню и го треснах върху разхвърляната камара бумаги на бюрото му. — Рей и Моли Уитъкър също са били бити с камшик, нали?
— Да. Те бяха първите.
— Набелязахте ли евентуални заподозрени за убийството им?
Шефът кимна.
— Не можах да го докажа тогава, не мога да го докажа и сега, но наблюдавам този тип от дълго време. — Вдигна рапорта за Денис Агню и ми го върна. — Знаем всичко за Денис Агню. Той е главният ни заподозрян.
Глава 73
По залез-слънце подрънквах на верандата една мелодийка с китарата, когато от пътя завиха светлини на фарове, бавно плъзнаха по улицата и спряха пред къщата на Кет.
Вече бързах към автомобила, шофьорът излезе и отвори задната врата.
— Знам си — произнесох с поруменяло като залеза лице. — Минавал си наблизо.
— Точно така — каза Джо и обгърна талията ми с ръка. — А аз си мислех, че ще те изненадам.
Поставих ръка върху предницата на колосаната му бяла риза.
— Обадила ти се е Клеър.
— И Синди — засмя се глуповато Джо. — Хайде да те водя на вечеря.
— Хмм. Ами ако приготвя вечерята тук?
— Става.
Джо чукна по покрива на колата и тя потегли.
— Ела — каза той, грабна ме в прегръдката си, целуна ме и отново ме слиса това как една целувка може да разпали такъв пожар. Докато горещината изпълваше тялото ми, в главата ми се мярна една-едничка що-годе разумна мисъл: Ето ни пак заедно. Още една романтична интерлюдия в движение, докато ме лашка влакчето на ужаса — моят живот.
Джо взе лицето ми в ръце и отново ме целуна, а сърцето ми сдаде слабата си съпротива. Влязохме в къщата и затворих вратата зад нас с ритник.
Застанала на пръсти, обвила ръце около шията на Джо, аз се оставих той да ме отведе назад през къщата, докато не паднах по гръб в леглото, а Джо взе да сваля дрехите ми. Започна с обувките, целуваше всяка разкрита гола частица по пътя нагоре към устните ми.
Мили боже, той ме разтопи без остатък, остана само сребърната верижка!
Задъхана, понечих да го прегърна, беше изчезнал. Отворих очи и видях, че се съблича. Беше великолепен. Силен, със слънчев загар, стегнат. И целият мой.
Усмихнах се от радост. Само пет минути по-рано нямах търпение да се втурна в маратона на закона и реда. А сега! Разтворих ръце и Джо покри тялото ми със своето.
— Хей — прошепна, — толкова ми липсваше!
— Замълчи — отвърнах. Ухапах го леко по долната устна, сетне разтворих уста за неговата и обвих крайници около тялото му.
Когато след час се измъкнахме от спалнята боси и разрошени, навън беше тъмно като в рог. Марта шляпаше с опашка, все едно казваше „Нахрани ме“, което и направих.
После приготвих богата трицветна салата с горчица и сос винегрет с малко настърган пармезан и сложих да се варят спагети, докато Джо забъркваше доматения сос с босилек, риган и чесън. Скоро въздухът се изпълни с божествен аромат.
Ядохме на кухненската маса и си споделяхме основните новости от изтеклата седмица. Новостите на Джо много напомняха новините на Си Ен Ен. Ужасяващи взривявания на коли, прониквания през летища, политически разправии… не бе необходимо да имам специален достъп, за да ги слушам. Докато миехме заедно чиниите, разказах на Джо по най-краткия и необезпокоителен начин за срещите ми с Агню.