Той стисна челюсти, докато ме слушаше.
— Все едно не съм ти казала нищо — целунах го по челото отново напълних чашата му с вино.
— Все едно не съм бесен, че си се изложила на такава опасност.
Боже господи, всички ли са забравили, че съм ченге? При това добро. Първата жена лейтенант в Сан Франциско и тъй нататък.
— Гледа ли ти се Кари Грант? — попитах. — Харесваш ли Катрин Хепбърн?
Сгушихме се на дивана и гледахме „Да отглеждаш бебе“ — една от любимите ми щури комедии. Превивах се от смях, както винаги на сцената, в която Кари Грант се промъква зад териера, захапал кокал от динозавър, Джо се смееше с мен и ме държеше в прегръдката си.
— Не питай, ако ме видиш да правя същото с Марта — разсмях се аз.
— Толкова те обичам, Линдси.
— Толкова те обичам, Джо.
Късно през нощта заспах свряна в тялото на Джо с мисълта: „Колко ми е точно всичко. Просто не мога да му се наситя.“
Глава 74
Джо забърка яйца с бекон на ослепителната светлина, нахлуваща през кухненските прозорци. Напълних чашите ни с кафе, а той прочете неизречения въпрос в присвитите ми очи.
— Тук съм, докато ми се обадят. Ако искаш, мога да ти помогна да разнищим убийствата.
Качихме се в експлоръра — Джо на волана, а аз с Марта в скута ми до него. Осведомих Джо за семейство Сардучи, докато обикаляхме бавно около къщата им от стъкло край залива.
Сетне се насочихме към Кресънт Хайтс по черния лъкатушещ път, който ни изведе пред вратата на малката изоставена къща на съпрузите Долтри.
Опустошението от убийството личеше отвсякъде. Предната ливада беше буренясала, прозорците и вратите заковани с дъски, а тук-там из храстите пърхаха като жълти пеперуди остатъци от ограничителната лента на местопрестъплението.
— Съвсем различна социална класа от семейство Сардучи — отбеляза Джо.
— Да. Не смятам, че тези убийства са свързани с пари.
Насочихме експлоръра надолу по склона и само след минути навлязохме в Оушън Колони — квартала, опиращ в игрището за голф, квартала, в който бяха живели и загинали семейство О’Моли. Посочих му бялата къща в колониален стил със сини капаци, щом я наближихме. В предния двор вече имаше табела „Продава се“, а на алеята беше паркиран един линкълн.
Спряхме до бордюра и видяхме русокоса жена в розова рокля да излиза от къщата и да заключва предната врата. Когато ни забеляза, лицето й се разтегна в силно начервена усмивка.
— Здравейте — посрещна ни тя. — Аз съм Емили Харис от недвижими имоти „Пасифик Хоумс“. Съжалявам, но къщата е отворена само в неделя. Не мога да ви я покажа сега, тъй като имам ангажимент в града…
Явно на лицето ми се е изписало разочарование, а г-ца Харис ни виждаше като възможни клиенти.
— Вижте, на излизане пуснете ключа в пощенската кутия. Става ли?
Излязохме от колата и аз хванах под ръка Джо. Като същинска брачна двойка, която си търси ново гнездо, ние се изкачихме по стъпалата и отключихме входната врата на семейство О’Моли.
Глава 75
Вътре къщата беше хигиенизирана, пребоядисана и освежена — бе направено всичко необходимо, за да се вземе най-високата цена за един луксозен имот. Позабавих се в хола, след което последвах Джо по витата стълба.
Когато влязох в голямата спалня, го заварих да оглежда вратата на дрешника.
— Тук е имало малка дупчица на нивото на очите, виждаш ли, Линдс? Закърпена е. — Той изчегърта с нокът още меката замазка.
— Шпионка?
— Шпионка в дрешник — отвърна Джо. — Странно, не мислиш ли? Освен ако съпрузите О’Моли не са се снимали на домашно видео.
Замислих се за момент, правейки евентуална връзка между домашното порно и версията на Дългия Ранди. Дали ченгетата бяха забелязали инсталираната камера?
И какво ако бяха?
Няма нищо незаконно в доброволните сексигри на зрели хора.
Вмъкнах се в прясно лакирания дрешник и плъзнах телените закачалки настрани, придържайки ги да не тракат.
Точно тогава забелязах другата шпакловка под пресния лак. Издълбах я с пръст и почувствах как сърцето ми се разтупка. На гърба на дрешника имаше още една шпионка, която преминаваше през стената отзад.