Юки ни обясни колко силни били предубежденията срещу децата от смесени бракове в още консервативна Япония и как семейството й се преместило в Калифорния, когато била само на шест години. Но добре помнела какво е да те тормозят в училище заради това, че си „мелез“.
— Исках да стана адвокат от мига, в който бях достатъчно голяма, за да осъзная какво прави Пери Мейсън по телевизията — сподели тя с блеснали очи. — Повярвайте ми, не се хваля, казвам го просто за ваша информация, но изкарвах само отлични оценки в „Болт“6 и откакто съм завършила, съм постоянно на състезателната писта с Дъфи и Роджърс. Смятам, че мотивацията на хората е решаваща за техните изяви, тъй че вие трябва да разберете моята. Все доказвах нещо на себе си: че умът и добрината не са достатъчни. Трябваше да съм най-добрата. А колкото до Линдси, вашата стара и моя нова приятелка, зная с цялото си сърце, че е невинна. И ще го докажа.
Глава 82
Независимо от всичко, което Юки ми разказа за раздухания от медиите скандал, изтръпнах, когато на следващата сутрин видях струпания народ на площадката пред съда. Сателитни телевизионни коли бяха паркирани от двете страни на „Полк“ и доста заплашителната тълпа сновеше във всички посоки, блокирайки движението към сградата на кметството и градския съд.
Паркирах в гаража на „Ван Нес“ само през три преки от съдебната палата и се опитах да се смеся с народа като вървя пеша. Но не ми се размина. Щом ме забелязаха, репортерите ме притиснаха от всички страни, тикайки в лицето ми микрофони и камери, и закрещяха въпросите си, които не можех да чуя, камо ли да им отговоря.
Обвиненията в „полицейска бруталност“, подвеждащите въпроси и почти болезнения шум на тълпата ме зашеметиха, изпълниха ме с неопределена тъга. Та аз съм добро ченге, по дяволите. Как стана така, че хората, на които съм се заклела да служа, се обърнаха срещу мен?
Карлос Вега от „КРОН-ТиВи“ преследваше високия рейтинг с „Процеса на Мръсната Хариет“. Беше дребен мъж с фанатично излъчване, известен с това, че интервюира хората толкова ловко, че те не усещат изкормването. Но аз познавах Карл — беше ме интервюирал и преди — и когато ме попита „Обвинявате ли семейство Кабът за съдебното преследване срещу вас?“, за малко да му се озъбя.
Бях на косъм неразумно да се заям с него, тъкмо за новините в шест часа, когато някой ме измъкна за лакътя от тълпата. Извърнах се рязко и видях, че спасителят ми е приятел в униформа.
— Конклин — продумах. — Слава богу!
— Дръж се плътно до мен, Лу — каза той, насочвайки ме през тълпата към непробиваем полицейски кордон, който осигуряваше тесен проход към съдебната сграда. Сърцето ми запърха, когато колегите ми полицаи, стиснали се за ръцете, за да ми осигурят свободно преминаване, ми кимаха или ми казваха по някоя дума, докато се провирах.
— Разкажи им играта, лейтенант.
— Дръж се, лейтенант.
Съзрях Юки сред навалицата по стъпалата пред съда и се насочих право към нея. Тя ме пое от офицер Конклин и двете заедно вложихме цялата си сила, за да отворим тежката врата от стомана и стъкло на съдебната институция. Изкачихме се по мраморната стълба и след малко се озовахме във внушителната съдебна зала, облицована с ламперия от черешово дърво, на втория етаж.
При влизането ни към нас се извърнаха всички глави. Оправих наскоро изгладената си яка, прокарах ръка по косата си и заедно с Юки прекосихме застланата пътека към адвокатските маси най-отпред. През последните няколко минути си бях възвърнала външното самообладание, но вътрешно кипях.
Как е възможно да ми се случва това?
Глава 83
Юки застана встрани, докато се промъквах зад масата и заех мястото си до среброкосия Мики Шърман, известен с цветистия си език.
— Как я караш, девойко? Изглеждаш страхотно. Добре ли си?
— По-добре от всякога.
Но и двамата знаехме, че никой нормален човек не може да се чувства „добре“ на мое място. Цялата ми кариера бе заложена на карта и ако заседателите се обявяха срещу мен, животът ми отиваше на кино. Доктор Кабът и съпругата му настояваха за петдесет милиона обезщетение и въпреки че 49.99 милиона от тях трябваше да получат от кметството на Сан Франциско, аз пак щях да бъда разорена и навярно до края на живота си щях да нося прякора Мръсната Хариет.