— Помниш ли да си стрелял по инспектор Джейкъби?
Очите на хлапето се разшириха. Дали беше изненадан от въпроса? Или просто си припомни момента?
— Помислих си, че той ще ме нарани — изграчи Сам.
— Значи помниш, че си стрелял по него?
— Той не се ли канеше да ме арестува?
Юки не отстъпваше, изчаквайки дробовете на Сам да се напълнят с въздух.
— Сам, защо стреля по инспектор Джейкъби?
— Не. Не помня… да съм направил това.
— Кажи ми: наблюдава ли те психиатър?
— Да, наблюдава ме… Защото никак не ми е лесно. Защото съм парализиран… и защото тази жена уби сестра ми.
— Добре. Нека те попитам за това. Ти казваш, че лейтенант Боксър е убила сестра ти. Ти не видя ли сестра ти да стреля първа по лейтенант Боксър? Не видя ли, че лейтенант Боксър лежи на улицата?
— Не си го спомням така.
— Сам, нали помниш, че си под клетва?
— Казвам истината — отново се разхлипа той.
— Добре. Влизал ли си някога в хотел „Лорензо“?
— Възражение, ваша чест. Накъде бие тя?
— Г-це Кастеляно?
— След миг ще стане ясно, ваша чест. Имам само още един въпрос.
— Задайте го тогава.
— Сам, не е ли вярно, че в момента ти си основният заподозрян в разследването на няколко убийства?
Доколкото бе възможно, Сам извърна главата си от Юки и нададе сърцераздирателен, пронизително подсилен вик: „Г-н Бройлс!“
Викът увисна в залата поради изчерпване на въздуха му.
— Възражение! Безпочвено, ваша чест — надвика Бройлс понеслия се шепот и ударите на чукчето на съдия Ачакозо. — Настоявам този въпрос да отпадне от протокола. И моля ваша чест да инструктира съдебните заседатели да не обръщат внимание…
Преди съдията да се произнесе, Сам подбели очи като обезумял.
— Аз се ползвам от поправката — изхриптя хлапакът и вдиша нова порция въздух, преди да продължи. — Ползвам се от петата поправка на основание…
При тези думи изпод инвалидната количка запищя неистова аларма. Откъм галерията и ложата на заседателите се понесоха викове, когато цифровото устройство на дихателния апарат светна червено.
Андрю Кабът скочи от стола си и избута санитарката напред.
— Направете нещо! Направете нещо!
Всички затаиха дъх, когато жената коленичи, започна да върти копчетата и успя да включи наново апарата. Най-сетне алармата спря.
Чу се шумно свистене, докато Сам вдишваше животоспасяващия въздух.
После залата се изпълни с шума на повсеместното облекчение.
— Свърших със свидетеля — каза Юки, опитвайки се да надвие шума, изпълващ залата.
— Съдът се оттегля — обяви съдия Ачакозо и удари с чукчето. — Заседанието продължава утре в девет часа.
Глава 92
Когато съдебната зала се опразни, Юки се насочи изпънала ръст към съдията.
— Ваша чест! Ще изискаме съдебни действия за опорочаване на процеса — заяви.
Съдията й направи знак с ръка да се приближи към скамейката й и Юки заедно с Мики Шърман, както и Бройлс и вторият му заместник се скупчиха отпред.
Чух Юки да казва: „Съдебните заседатели не може да не са се повлияли от тази идиотска аларма“.
— Нали не обвинявате ищците в умишлено задействане на „идиотската аларма“?
— Не, разбира се не, ваша чест.
— Г-н Бройлс?
— Моля да бъда извинен за неприличния език, г-жо съдия, но такива лайняни инциденти се случват, а онова, на което съдебните заседатели станаха свидетели, е съпътстваща част от живота на Сам Кабът. Дихателният апарат може да се развали и детето да умре. Заседателите видяха това. Не смятам, че случката подсили тезата ни повече от факта, че Сам е в инвалидна количка, а сестра му е мъртва.
— Съгласна съм. Искането се отхвърля, г-це Кастеляно. Утре сутрин заседанието продължава по плана.
Глава 93
Не зная коя от двете, аз или Юки, се почувства по-попарена. Намерихме пътя към пожарния изход, заслизахме по бетонното стълбище и отворихме страничната врата, извеждаща на улица „Полк“. Оставихме Мики да се оправя с пресата.
Юки изглеждаше определено поразена и смазана.
— Свидетелските показания на Сам бяха повече от кошмар — произнесе тя с пресекващ глас. — Когато оная аларма запищя, целият ми кръстосан разпит отиде на кино. Имам чувството, че всеки си е помислил „Господи, какво е причинила на това дете!“