Изведнъж страничната врата на залата се отвори, дванадесетте мъже и жени съдебни заседатели и тримата заместници влязоха в ложата и заеха местата си. Съдията, с картонена чаша кафе в ръка, също зае своето и откри съдебното заседание.
Глава 95
Юки, спокойна и сдържана, ослепителна в сивия си костюм и с перли, изпълни началния удар в нашия казус, като призова за свидетел Карла Рейс — ветеран на длъжността полицейски диспечер. Юки зададе на Карла няколко общи въпроса относно задълженията й и как е минало дежурството й на десети май.
След това пусна касета със записа на моите съобщения по радиостанцията от онази страшна нощ: цели четири и половина минути с моя глас, подаващ сигнали до поделенията, както и на радиоповикванията от патрулните коли.
Отрязъците прекъсвани съобщения на фона на заобикалящата ни тишина в залата вляха адреналин в кръвообращението ми и запратиха мислите ми към тъмните завои, по които преследвахме неизвестните заподозрени в черния мерцедес през онази отминала нощ.
Гласът на Джейкъби, който викаше първа помощ за пътниците на катастрофиралия автомобил, бе прекъснат насред изречението от рязък пукот на огнестрелно оръжие.
Подскочих в стола при звука на гърмежите. Ръцете ми започнаха да се потят и усетих, че треперя.
След момент чух собствения си заглъхващ глас да вика линейка: „Двама служители повалени. Двама цивилни повалени.“
Последва тревожният глас на Карла Рейс: „Лейтенант, добре ли сте? Линдси, отговори ми.“
— Действително си помислих, че сме я загубили — обясняваше Карла на Юки от свидетелското място. — Линдси ни е една от най-добрите.
След вялия кръстосан разпит на Мейсън, Юки призова следващия ни свидетел, Майк Харт от балистичния отдел, който потвърди, че куршумите, извадени от тялото ми, отговарят на пистолета на Сара, а куршумите, извадени от Джейкъби, са изстреляни от пистолета, намерен до Сам Кабът.
Бройлс нямаше въпроси към Майк, тъй че Юки призова на свидетелското място Джейкъби.
В очите ми напряха сълзи, когато видях стария си приятел и партньор да се запътва към предната част на залата. Походката на Джейкъби беше тежка, въпреки че бе загубил много от килограмите си. С мъка се изкачи в свидетелската ложа.
Юки го изчака да си налее пълна чаша с вода, след което му зададе обичайните въпроси — откога работи в полицията и колко време е в отдел „Убийства“. Последва въпросът:
— Инспектор Джейкъби, от колко време познавате лейтенант Боксър?
— От около седем години.
— Случвало ли ви се е да работите заедно с нея преди въпросната вечер?
— Да. Бяхме партньори три години.
— Попадали ли сте с нея в други ситуации, при които е трябвало да използва пистолета си?
— Да. Няколко пъти.
— И как според вас реагира тя под напрежение?
— Тя е страхотна под напрежение. А трябва да знаете, че при всяко излизане на улицата ние сме под напрежение, защото най-неочаквано от нищо може да стане нещо, без никакво предупреждение.
— Инспекторе, когато лейтенант Боксър се присъедини към вас вечерта на десети май, усетихте ли да лъха на алкохол?
— Не.
— Знаехте ли, че беше пила?
— Да. Защото ми го спомена.
— А защо ви го е споменала?
— Защото искаше да зная и ако преценя, да я сваля от колата.
— По ваше мнение, след като сте работили с нея толкова години, беше ли напълно във форма?
— Разбира се. Умът й сечеше, както обикновено.
— Ако способностите й бяха по някакъв начин накърнени, щяхте ли да тръгнете с нея на онази задача?
— В никакъв случай.
Юки прекара Уорън през вечерта на десети май, от момента, в който ме взе от „Сузис“ до последното нещо, което си спомняше.
— Бях доволен, че извадихме онези хлапета от колата. Тревожех се, че бензиновият резервоар тече и всичко можеше да хвръкне във въздуха. Свързах се с диспечерската ни, Карла Рейс, която е тук, и й съобщих, че Сам Кабът е със счупен нос от въздушната възглавница, защото е експлодирала в лицето му, докладвах още, че хлапетата може би имат вътрешни травми. Слабо съм ги познавал.
— Моля, инспекторе?
— Представа си нямах, че докато викам бърза помощ, оня малък мерзавец ще почне да стреля по мен.