Естествено, на Мейсън Бройлс му гръмна тапата и съдията предупреди Джейкъби. А аз ликувах, че Джейкъби нарече Сам Кабът мерзавец. Когато се въдвори ред, Юки имаше един последен въпрос към моя стар партньор.
— Инспекторе, запознат ли сте с каква репутация се ползва лейтенант Боксър в полицейските среди?
— Накратко? Адски добро ченге.
Глава 96
Бройлс не успя да изцеди нищо от Джейкъби на кръстосания разпит. Той отговаряше с „да“ и „не“ и не се хвана на въдицата, когато Бройлс намекна, че е проявил немарливост според практиката и процедурите на ДПСФ.
— Направих всичко по силите си за двете деца и съм благодарен, че вашият клиент не излезе по-добър стрелец — натърти Джейкъби, — защото иначе щях да съм мъртъв, а не да разговарям с вас тук.
Когато съдът прекъсна за обедна почивка, намерих тихо местенце в един ъгъл на третия етаж между кафе машината и стената и разговарях по мобилния с Джо. Виртуалната ни прегръдка обхващаше три часови пояса. Той ми се извини поне половин дузина пъти за това, че в момента е зает с мащабно разследване, включващо заплахи за летища от Бостън до Маями, поради което няма възможност да бъде при мен в Сан Франциско.
Преглътнах няколко залъка от един сух сандвич и успях да пийна кафе от автомата, преди да седна до Юки на възобновеното съдебно заседание.
Тогава настъпи моментът, от който се плашех. Юки ме призова на свидетелското място. Когато седнах в ложата, тя застана пред мен така, че да прегражда видимостта ми към семейство Кабът и ме дари с лъчезарна усмивка.
— Лейтенант Боксър, вярвате ли в спазването на полицейските процедури?
— Да.
— Бяхте ли пияна през въпросната вечер?
— Не. Вечерях с приятелки. Изпих няколко питиета, преди да приема обаждането на Джейкъби.
— И не сте била на дежурство?
— Не.
— Когато не сте на дежурство, противоречи ли пиенето на някакви правила?
— Не.
— Когато се качихте в колата с инспектор Джейкъби, вие официално сте поели отново дежурството.
— Да. Но бях сигурна, че способностите ми са непокътнати. И сега твърдя това.
— Бихте ли се определила като ченге, което следва стриктно правилника?
— Да, но правилникът не обхваща всички обстоятелства. Понякога се налага да се справяш с конкретна ситуация и да се облягаш на най-добрата си преценка.
Насочвана от Юки, разказах историята до момента, в който с Джейкъби отворихме със сила вратата на разбитата кола и измъкнахме от нея децата на Кабът.
— Допуснах грешка, защото хлапетата изглеждаха много зле. Дожаля ми за тях.
— Защо ви дожаля за тях?
— И двамата плачеха. А Сам също така кървеше, повръщаше и ми се молеше.
— Бихте ли пояснили?
— Проплака „Моля ви, не казвайте на татко. Той ще ме убие“.
— И как постъпихте вие?
— Както каза инспектор Джейкъби, трябваше да ги извадим от колата. Имаше опасност от експлозия на бензиновия резервоар. Прибрах оръжието си, за да мога да стисна здраво вратата на колата, и заедно с инспектор Джейкъби ги изведохме навън.
— Продължете, лейтенант.
— Когато се озоваха вън от колата, трябваше да сложа белезници на Сара. Но вместо това се отнесох с нея като с жертва на тежко пътно произшествие. Поисках да видя шофьорската й книжка, а тя извади пистолет от якето си и ме простреля, първо в рамото и след това в бедрото. Паднах на земята.
— Къде беше инспектор Джейкъби, когато Сара стреля по вас?
— Инспектор Джейкъби викаше линейка.
— Къде беше оръжието му?
— Беше в кобура му.
— Сигурна ли сте?
— Да. Той говореше по телефона. Пистолетът бе прибран в кобура. Извиках му „Пистолет!“ точно преди Сара да стреля по мен. Видях, че Джейкъби се обърна и ме видя да падам. В този момент Сам Кабът стреля в него и го улучи два пъти.
— Сигурни ли сте, че сте видели всичко това, лейтенант? Не загубихте съзнание?
— Не. Бях в съзнание през цялото време.
— А инспектор Джейкъби изгуби ли съзнание?
— Да. Помислих, че е мъртъв. Видях как Сам Кабът го ритна в главата и той не се помръдна, нито се опита да се защити.
— Видели сте Сам Кабът да рита инспектор Джейкъби в главата. Продължете, моля.
— Навярно са помислили, че съм мъртва, защото явно напълно ме бяха забравили.