— Възражение. Свидетелката прави догадки.
— Приема се.
— Кажете просто какво сте видели, чули и направили — каза Юки. — Справяте се много добре.
Наведох глава, за да се съсредоточа.
— Чух Сара да казва на Сам, че трябва да изчезват — продължих. — Извадих пистолета си от кобура и заповядах на Сара да хвърли оръжието. Тя ме нарече кучка и сетне произведе още няколко изстрела по мен. Тогава отвърнах на стрелбата.
— Какво се случи след това?
— Сара падна на земята, а Сам започна да крещи, че съм застреляла сестра му. Отново му заповядах да хвърли оръжието, което той отказа да направи. Стрелях и по него.
— Кажете, лейтенант, искали ли сте да нараните децата?
— Не, разбира се. С цялото си сърце желая нищо от това да не се беше случило.
— Според вас, ако Сам и Сара Кабът не бяха носили оръжие, щеше ли да се случи тази трагедия?
— Възражение — извика Бройлс. — Призовава свидетелката към умозаключение.
Съдията се облегна в стола и се взря в тавана през дебелите стъкла на очилата си с черни рамки. След като взе решение, възвърна обичайната си поза.
— Поддържа се.
— Линдси, вярно ли е, че през десетгодишната ви служба в отдел „Убийства“ са ви давали за пример за отлично извършени арести в тридесет и седем случая и сте получили петнадесет почетни грамоти от поделението и двадесет пъти сте награждавани по служба?
— Не съм ги броила, но мисля, че са някъде толкова.
— Накратко, лейтенант Боксър, Дирекция на полицията в Сан Франциско ще се съгласи с определението на инспектор Джейкъби, че сте „адски добро ченге“.
— Възражение. Защитникът произнася пледоария.
— Благодаря, Линдси. Аз свърших, ваша чест.
Глава 97
Забравих за Юки още щом се извърна от мен. Върнах се назад във времето, усещайки болката от онази ужасяваща нощ. Свистящият звук от дишането на Сам въздействаше на моите отворени рани като солена вода, а залата ми заприлича на море от слети лица, което отразяваше собствената ми покруса.
Преброих шестима членове на семейство Кабът, които разпознах по приликата им със Сара и Сам и яростта в очите им. Беше пълно и с ченгета, мъже и жени, с които бях работила години наред. Улових погледа на Джейкъби, който не ме изпускаше от очи. Показа ми знака с вдигнат палец и ми се прииска да му отвърна с усмивка, но Мейсън Бройлс вече пристъпваше към мен.
Не изгуби време за любезности.
— Лейтенант Боксър, когато стреляхте по моя клиент и сестра му, имахте ли намерение да убиете?
Ушите ми запищяха, докато се опитвах да асимилирам въпроса му. Дали съм стреляла, за да убия? Е, как да кажа, че съм имала намерение да убия децата?
— Извинете, г-н Бройлс. Бихте ли повторили въпроса?
— Нека го задам по друг начин. Ако инцидентът се е случил както вие казвате, че Сара и Сам Кабът са отказали да хвърлят пистолетите си, защо просто не ги обезвредихте? Например да стреляте в ръцете или краката им.
Поколебах се, опитвайки се да си го представя. Сара, застанала с лице към мен на пътното платно. Изстрелите, които блъснаха тялото ми. Падането ми на улицата. Болката. Срамът.
— Лейтенант?
— Г-н Бройлс, стрелях при самозащита.
— Изумително е колко добре сте се прицелили. При положение че сте била пияна.
— Възражение. Той провокира лейтенант Боксър.
— Приема се. Внимавайте, г-н Бройлс.
— Добре, съдия. Лейтенант, не разбирам. Изстреляли сте два куршума в сърцето на Сара — твърде малка мишена, не смятате ли? Защо не сте я простреляли така, че тя да оживее? Защо с изстрела по Сам не избихте пистолета от ръката му?
— Ваша чест! Задава въпрос и отговаря сам.
— Оттеглям въпроса си. Разбираме какво сте извършили, лейтенант — произнесе ехидно Бройлс. — Разбираме точно какво се е случило.
Глава 98
Чух Юки да казва:
— Моля за допълнителни въпроси, ваша чест.
След което бързо се приближи до мен. Изчака да я погледна в очите.
— Линдси, когато сте стреляли по Сара и Сам, животът ви беше ли в опасност?
— Да.
— Каква е правилната полицейска процедура при такава ситуация? Как е „по правилника“?
— Стреляш в средата на масата, за да намалиш заплахата и щом заплахата бъде намалена, спираш стрелбата. Често тези изстрели в средата на масата са фатални. Не рискуваш със стрелба по крайниците. Има вероятност да не уцелиш. Лицето може все още да е способно да стреля, а ти трябва да си сигурен, че стрелецът няма да рани теб или други хора.