Някой ми извика:
— Г-це, трябва да водите кучето си на каишка.
Ядосана, че прекъсват новооткритото ми блаженство, се извърнах назад и видях черно-бялата патрулна кола, която ме следваше. Спрях да тичам и повиках Марта при себе си.
— О, мили боже, лейтенант, та това си била ти.
— Добро утро, Николо — поздравих задъхана младия въоръжен полицай. — Здрасти, Фридман — извиках на шофьора.
— Всички стоим зад тебе, Лу — обади се Фридман. — Не в буквалния смисъл, както сме сега — изломоти, — а просто наистина ни липсваш, човече, пардон, лейтенант.
— Благодаря — усмихнах се. — Това означава много за мен, особено днес.
— Нали не ми се сърдиш заради кучето?
— Ей, ти имаш право, Николо. Трябва да е вързана на каишка.
— Спазване на правилника, а?
— И още как.
— Успех, само така, лейтенант.
— Благодаря, момчета.
Фридман пусна фаровете, докато минаваха край мен. Стискайки каишката на Марта с две ръце, за да я държа плътно до себе си, завих по улица „Клей“ и поех обратно нагоре по хълма към „Джоунс“.
Когато влетях във фоайето в блока на Юки, всички схващания и спазми бяха изчезнали от тялото ми. След минути бях под горещия душ, който си заслужих и който се оказа изумителна награда.
Избърсах се с една от огромните хавлии на Юки и изтрих парата от огледалото.
Оглеждах се дълго и внимателно.
Кожата ми бе порозовяла, а очите ми се бяха прояснили. Пробягах милите за прилично време, заедно със спирането заради каишката на кучето. Чувствах се добре. Печеля или не, аз бях същия човек, както винаги.
Дори Мейсън Бройлс не можеше да ми отнеме това.
Глава 100
Като изключим звука от затрудненото дишане на Сам Кабът, съдебната зала беше притихнала, когато Бройлс се изправи до своята маса, вперил очи в лаптопа си, изчаквайки още един мъчителен момент, преди да започне заключителната си реч.
Накрая пристъпи към ложата на съдебните заседатели и след като ги поздрави с обичайния си мазен маниер, се впусна в обобщение на делото.
— Сигурен съм, че всички оценяваме факта, че работата на полицията е трудна. Право да си кажа, аз не бих я вършил. Полицията се занимава ежедневно с груби хора и грозни ситуации и всеки ден й се налага да взема трудни решения за части от секундата. Това са условията, които лейтенант Линдси Боксър е приела, когато са й поверили полицейската значка. Положила е клетва да спазва закона и да защитава нашите граждани. Не подлежи на съмнение, че човек не може да изпълнява тези задължения, както трябва, ако е пиян.
Някой от задните редици се намеси в риториката му с кашляне. Бройлс застана търпеливо с ръце в джобовете, изчаквайки кашлянето да спре.
Когато залата утихна, той поде, откъдето беше стигнал.
— Всички изслушахме свидетелските показания на лейтенант Боксър вчера и намирам за любопитно, че тя отрича нещо, което не може да признае и признава нещо, което не може да отрече. Лейтенант Боксър отрича, че не би трябвало изобщо да се качва в полицейската кола. Че не би трябвало изобщо да поема функциите на полицейски служител, след като е пила прекалено много. Но трябва да признае, че не е спазила процедурите. И трябва да признае, че е убила Сара Кабът и е съсипала живота на Сам Кабът. Дами и господа, съществуват полицейски процедури, създадени именно, за да предотвратяват смъртоносни престрелки като произведената в нощта на десети май. Тези процедури не са измислени след трагичния инцидент, който разглеждаме. Те са проверени във времето и се прилагат от десетилетия по определена причина. Всеки жив полицай знае, че трябва да се приближи към заподозрян автомобил с насочено оръжие, за да покаже на лицето, към което се приближава, че изпълнява служебни задължения. И заподозрените се обезоръжават, за да не бъде ранен никой.
Бройлс се приближи до масата си и отпи вода от поставената висока чаша. Идваше ми да скоча и да го разоблича, че изопачава истината, но вместо това го наблюдавах как мълчаливо се обърна към камерите, преди да се върне при съдебните заседатели, захласнали от думите му.
— Сам и Сара Кабът са били млади и самонадеяни деца и са си позволявали волности пред закона. Взели са колата на баща си без позволение и са избягали от полицейско преследване. Били са незрели и неспособни на правилна преценка. За мен това означава, че независимо от тяхната интелигентност, са се нуждаели от повече закрила, отколкото един възрастен човек в подобна ситуация. А лейтенант Боксър не е успяла да им я осигури, защото не е спазила основни полицейски процедури. Решила е „да служи и защитава“ в нетрезво състояние. В резултат на това решение една изключителна млада жена е мъртва, а един млад мъж със заложби да постигне всичко, което пожелае, е прикован в инвалидна количка до края на живота си.