— Хайде върви, скъпа — подкани я Кароли от мястото си на пода. — Няма страшно.
На десет крачки от мен лицето на Боб сякаш хлътна. Изражението му бе на човек, претърпял поражение. Стисна раменете на Али и аз неволно изстенах. После пусна детето.
Щом Али напусна стаята жива и здрава, гневът ми се отприщи.
— Кои сте вие двамата? Как така решихте, че ще се измъкнете безнаказано?
Пристъпих към Боб Хинтън, изтръгнах ножа от ръцете му и му заповядах да сложи ръце на стената. Докато го обискирах, разясних какви са законните му права.
— Разбираш ли правата си?
Разсмя се с писклив, язвителен смях.
— По-добре от мнозина.
Намерих у него инструменти за рязане на стъкло и фотоапарат, които прибрах. Сетне го накарах да легне на земята и приседнах на ръба на огромното легло с насочен към него и Кароли пистолет.
Още не си бях поела дъх, когато чух тежки стъпки да трополят нагоре по стълбите.
Глава 143
Минаваше три сутринта, когато се върнах в полицейския участък. Началник Старк беше с Боб Хинтън в стаята за разпити, където Боб описваше подробно многобройните убийства, които той, Кароли и Кийт бяха извършили в Залива на полумесеца.
Аз седнах с Кароли в кабинета на шефа. Върху разхвърляното бюро на Питър Старк помежду ни бе поставен стар магнетофон марка „Сони“. Един детектив внесе в стаята чаши кафе в картонена кутия, след което зае позиция от вътрешната страна на вратата, докато водех разпита на Кароли.
— Мисля, че трябва да говоря с адвоката си — рече невъзмутимо Кароли.
— Искаш да кажеш Боб? Ще трябва да изчакаш — срязах я аз. — В момента той те предава и искаме всичко да бъде записано.
Кароли ми се усмихна замислено.
Отметна кичур коса от високата си черна копринена яка, след което кръстоса пръсти с изряден маникюр и ги положи в скута си. Зяпнах от удивление.
Кароли ми беше приятелка. Бяхме споделяли съкровени неща. Казах й да ми се обади, ако има нужда от мен. Обожавах дъщеря й.
Дори в момента бе запазила достойнство, владееше се и имаше вид на нормален човек.
— Може би ще поискаш друг адвокат? — попитах я.
— Все едно е — отвърна. — Няма да има значение.
— В такъв случай защо не поговориш с мен?
Пуснах магнетофона, произнесох името си, часа и датата, номера на полицейската си значка и името на арестуваната. Сетне превъртях лентата обратно и пак ги прослушах, за да съм сигурна, че устройството работи. Удовлетворена, облегнах се във въртящия стол на шефа.
— И тъй, Кароли, слушам те.
Красивата жена в перфектен марков тоалет помълча малко, колкото да организира мислите си и започна показанията.
— Линдси — произнесе замислено, — трябва да разбереш, че те си го навлякоха сами. Уитъкърови произвеждаха детска порнография. А съпрузите Долтри на практика моряха близнаците си от глад. Участваха в някаква идиотска религиозна секта, според която децата ми не бивало да ядат твърда храна.
— Не помисли ли да се обърнеш към детските социални грижи?
— Докладвах отново и отново. Само че Джейк и Алис Долтри бяха хитри. Зареждаха къщата си с храна, а не хранеха децата си!
— А д-р О’Моли? Какво ще кажеш за него и жена му?
— Докторът продаваше собственото си дете в интернет. В стаята й имаше видеокамера. И тъпата Лорелай знаеше. Кейтлин също знаеше. Дано баба й и дядо й успеят да й осигурят помощта, от която се нуждае. Самата аз съм готова да го направя.
Колкото повече говореше, толкова повече осъзнавах дълбочината на нейния нарцисизъм. Кароли и нейните съмишленици бяха поели върху себе си мисията да разчистят Залива на полумесеца от детското насилие и действаха в пълен съдебен състав: съдия, съдебни заседатели и изпълнители на присъдата. И както тя го описваше, звучеше почти разумно.
Стига човек да не знаеше какво е извършила.
— Кароли. Ти си убила осем човека.
Прекъсна ни почукване на вратата. Детективът я открехна само на сантиметри и видях шефа отвън. Лицето му бе посивяло от умора. Излязох в коридора.
— Обадиха се от болница „Коустсайд“ — съобщи той. — Хинтън все пак е успял да нанесе смъртния удар.
Върнах се в кабинета на шефа. Седнах на въртящия стол.