— Виж ти! — възкликна тя. — Човекът мисли!
— Да — каза Монтег. — Исках да поговоря с теб. — Той млъкна за момент. — Снощи си изгълтала всички хапчета за сън от флакончето.
— Ами! — изненадано каза тя. — Не е възможно!
— Флакончето беше празно.
— Такова нещо не бих направила. Защо ще го правя? — каза тя.
— Може би си взела две хапчета и си забравила, а след това си взела още две и пак си забравила, и след това си взела още две и си била толкова замаяна, че си продължила да вземаш хапчета, докато си погълнала трийсет или четирийсет.
— Глупости! — каза тя. — За какво ще седна да правя такива щуротии!
— Не зная — каза Монтег.
Тя очевидно чакаше той да си излезе.
— Не съм направила такова нещо — повтори тя. — За нищо на света не бих го направила.
— Добре, щом твърдиш — рече той.
— Точно така казва и госпожата тук. — Тя отново се върна към текста си.
— Какво ще има днес следобед по телевизията? — отегчено запита той.
Този път тя не вдигна глава.
— Пиеса, която след десет минути ще предават по четирите телевизионни стени. Тази сутрин получих по пощата моята роля. Бях им изпратила няколко капака от консервени кутии.3 Те пишат сценарий, в който една от ролите липсва. Това е съвсем нова идея. Липсващата роля е на домакинята — това съм аз. Когато дойде време за моята реплика, те всички поглеждат към мен от трите телевизионни стени и аз я произнасям. Ето например мъжът казва: „Ти какво мислиш по този въпрос, Хелън?“ И ме поглежда, а аз седя тук, насред сцената, разбираш ли? И му отговарям, отговарям му… — Тя млъкна и проследи с пръст един ред от текста: — „Мисля, че е великолепна!“ И след това пиесата продължава, докато той каже: „Ти съгласна ли си с това, Хелън?“, и аз казвам: „Разбира се!“ Нали е много забавно, Гай?
Той стоеше в хола и мълчаливо я гледаше.
— Много е забавно! — повтори тя.
— За какво се говори в пиесата?
— Нали току-що ти казах! Има три действуващи лица: Боб, Рут и Хелън.
— И после?
— Наистина е много забавно. Ще бъде даже още по-забавно, когато ще имаме възможност да инсталираме четвъртата телевизионна стена. Според теб колко време трябва да спестяваме, за да махнем четвъртата обикновена стена и да инсталираме на нейно място телевизионна? Струва само две хиляди долара.
— Това е една трета от годишната ми заплата.
— Само две хиляди долара — повтори тя. — Смятам, че от време на време трябва да мислиш и за мен. Ако имахме четвъртата телевизионна стена, тази стая просто нямаше да бъде наша, щеше да бъде стая на всевъзможни интересни хора. Бихме могли да се лишим от някои неща.
— Вече се лишаваме от доста неща, за да изплатим третата стена. Не си ли спомняш, че я инсталирахме само преди два месеца?
— Толкова скоро ли беше? — Тя го изгледа продължително. — Е, хайде, довиждане, мили!
— Довиждане! — каза той. Спря се и се обърна. — А краят на пиесата щастлив ли е?
— Още не съм стигнала дотам.
Той се приближи до нея, прочете последната страница, кимна, сгъна сценария и и го върна. След това излезе от дома си и тръгна в дъжда.
Дъждът почти беше престанал и девойката вървеше по средата на тротоара с вдигнато нагоре лице; редките капки падаха върху лицето й. Като видя Монтег, тя се усмихна.
— Здравейте!
— Здравейте! — каза той и продължи. — Сега пък какво сте измислили?
— Нали съм побъркана? Толкова е приятно под дъжда. Страшно обичам да се разхождам, когато вали.
— Не мисля, че на мен би ми харесало — каза той.
— Може да ви хареса, ако опитате.
— Никога не съм опитвал.
Тя облиза устните си.
— Дъждът дори има приятен вкус.
— Какво, ще ви се да опитате всичко поне веднъж, така ли? — попита той.
— Понякога и два пъти. — Тя погледна към нещо, което държеше в ръката си.
— Това пък какво е? — попита той.
— Предполагам, че е последното глухарче за тази година. Не вярвах, че толкова късно ще намеря глухарче. Чували ли сте, че трябва да си отъркате брадичката с него? Вижте! — И смеейки се, тя докосна брадичката си с цветето.
— Защо?
— Ако остане следа, значи, че съм влюбена. Има ли следа?
Нямаше как; той погледна.
— Е? — запита тя.
— Под брадичката ви има жълто.
— Чудесно! Хайде сега да опитаме с вас!
— С мен нищо няма да излезе.
— Ще видим. — И преди той да успее да се отдръпне, тя допря глухарчето до брадичката му. Той отстъпи назад и тя се засмя:
— Стойте мирно!
Погледна под брадичката му и сбърчи вежди.
— Е? — попита той.
— Колко жалко! — каза тя. — Не сте влюбен в никого.
— Влюбен съм!
— Нищо не личи.
3
Метод за търговска реклама. Ако купиш определено количество стока от дадена марка, изпращаш на фирмата събраните капаци от консервени кутии, буркани и пр. и получаваш премия. — Б.пр.