Тя се изсмя:
— Шегуваш ли се? Звучи много добре, само дето: А: нямаме представа къде я държат и няма начин да узнаем бързо. Ако имах на разположение хиляда души и една седмица, можеше и да я открия, но остават по-малко от четирийсет и осем часа, а се намираме в най-големия град на света. И Бе: нямаме хора. Не мога да пратя специалния отряд, защото няма кой да одобри такава мисия. Кой тогава ще отиде? Ти сам? Знам, че си способен войник, но не си достатъчно добър. Никой не е толкова добър. Не можеш да отидеш сам.
— Не, не съм толкова добър.
— Връщам се на точка А. Дори да намериш хора, които да тръгнат с теб, не знаеш къде е Мико. Нямаш представа къде я държат.
— Могат да бъдат намерени за десет минути.
— Стига бе.
— Може би пет.
— Суогър, пак ли си пиян? Как по дяволите, ще…
— Не съм казал, че аз ще ги намеря. Не мога. Но познавам някого, който може.
— Кой?
— Ти, Окада сан.
Тя го погледна изненадано.
— Ти си, нека да отгатна… поне заместник-началник или оперативен директор в токийския клон на Централното разузнавателно управление. Кодово име: „Свирепата кучка“.
— Боже!
— На челото ти е написано, че си от ЦРУ. Сигурно ме мислиш за пълен идиот. Цял живот съм имал работа с такива като тебе. Работил съм съвместно с Управлението в мисия за пленяването на съветски снайперист във Виетнам през седемдесет и трета. Преди шест години помагах на колегите ти във вътрешен проблем с един заместник-директор на име Уорд Бонсън, който не беше точно такъв, за какъвто се представяше. Затова познавам Управлението.
— Кодовото ми име не е „Свирепата кучка“!
— Знам. Опитах да се пошегувам.
— Името е „Марта Стюард“. Не ми харесва, но такова са ми дали.
— Някой негодник в главното управление ли те подреди така?
— Да. Имам някои врагове.
— Сигурно си добра. Както и да е, ето как виждам нещата. Ти ми кажи колко близо съм до истината. ЦРУ следи случая от самото начало. Целта е да откриете кой е убил Филип Яно и семейството му. Защото Филип Яно е бил ваш човек. Събирал е информация за някоя стратегическа цел като Северна Корея или Китай.
— Нещо такова.
— Затова е имал толкова добра кариера. Затова е учил в Америка, затова са го изпратили в Ирак и е имал възможност да участва в сражение. Дори са отложили пенсионирането му, за да може да командва. Всичко е минало по плана, ако не броим загубата на окото му.
— Беше прекрасен човек. Имах удоволствие да работя с него през последните три години от кариерата му. Никога не е предал страната си и в същото време служеше отлично на нашата. Голям късмет беше, че работеше за нас.
— И така, две години след като се пенсионира, някой убива него и семейството му. Появява се проблем. Кой е убил Филип Яно? Дали сред вас има предател? Дали някой, който не е трябвало да знае, се е досетил? Китайците ли са го убили? Или севернокорейците? Дали някоя подмолна японска групировка? Или, което е напълно възможно, убийството няма нищо общо с кариерата му? Дали това е поредната трагична случайност в този лош свят? Проблемът се усложнява от това, че самите японци не проявяват особено желание да разнищят случая. Защо? Кой дърпа конците? Какво става? Какво означава това?
Тя кимна:
— Знаех си, че имаш усет към тези неща.
— Може би. Така… чия беше идеята да извикате неконтролируемия, случаен външен човек?
— Моя.
— Така си и мислех. Какво можех да ви помогна аз? Не знам нищо за Япония, не съм в системата, но имам предимството, че не се отказвам от това, което съм започнал, не се плаша да пребия няколко души, не ме е страх от червената течност и бях приятел на Филип Яно. Ето как Ал Ино успя да ми осигури толкова добър фалшив паспорт, ето откъде сте знаели адреса ми, за да ми изпратите доклада от аутопсията на Яно, ето защо толкова се интересуваш от мен. Пък аз си мислех, че е заради сините ми очи и тесните ми дънки.
— Дънките ти са прекалено тесни, Суогър — измърмори тя. — Не мога да разбера как не ти стягат. Както и да е. Северна Корея. Не Китай, Фил имаше достъп до японската разузнавателна мрежа в Северна Корея и знаеше всичко за тази страна. Научаваше новините месеци преди всеки друг.
— Да, и затова преди два дни реши да ми подрежеш крилцата. Защото се разбра, че Фил Яно е бил убит, защото Боб Лий Суогър му донесе меч, който, един на милион, се оказа онзи, с който преди три века някакъв старец е отсякъл главата на друг дъртак, и това няма нищо общо със севернокорейците. Не влиза в националните интереси на Съединените щати. Не е наша работа. Нищо повече от пътна катастрофа. Трагично, тъжно, много лошо, но без връзка с твоята кариера. Затова да спрем кранчето, край на играта, разследването е приключено и Суогър може да си ходи.