— Знам за Сурибачи и какво е станало на двайсет и първи февруари. Ако ми позволите да кажа, господине, понякога не е много хубаво човек да се задълбава и да научава твърде много за нещата, които са се случили по време на битка. Хората правят неща, които на друго място и по друго време не биха си и представили, че могат да сторят. Говоря от личен опит.
— Знам.
— Има опасност да научите смущаващи неща за нас или за вашите сънародници.
— Наясно съм с това. Не се интересувам от жестокостите, от национална политика, нито дори от движението на войските, например как Двайсет и осми пехотински полк е заобиколил южния край на острова, за да пресече доставките, и после е атакувал Сурибачи. Става дума за нещо много по-интимно. Вашият баща разрушил бункера на точка И-пет и убил повечето войници. Проявил е забележителен героизъм. Мога само да го уважавам за това. Битката ме интересува, защото моят баща, капитан Хидеки Яно, е служил в Сто четирийсет и пети полк на Втори батальон в Японската имперска армия. Бил е натоварен с командването на точка И-5, или бункерът в подножието на Сурибачи. С други думи, подозирам, че в хода на битката вашият баща е убил моя.
3.
Когато гранатите се взривиха, Ърл се опитваше да освободи една лека картечница „Намбу“ тип 96 в най-близкото картечно гнездо. Макар че беше на петнайсетина метра от бункера и ги бе хвърлил в дълбокия окоп в основата на стоманената врата, ударната вълна го повали и го засипа с пръст. Падна върху един мъртъв войник, онзи, чиято глава бе разбил с приклада. Ърл видя от близо жестоко обезобразеното лице, подуто, с разбити зъби, подпухналите устни — и бързо отмести очи. Човек се учи да не забелязва тези неща. Трябваше да се съсредоточи. Картечницата, картечницата!
Тип 96 не беше „Браунинг“, но бяха изстреляли достатъчно куршуми по него, за да уважава този модел. Огледа я и веднага схвана принципа й на действие — картечниците в много отношения си приличат. Бръкна в торбата с пълнители, извади един пълен, намери мястото за прикачване и го закрепи. Вдигна картечницата и почувства тромавото въртене на хлабавата двукрака опора на върха на фуниевидната цев. Изтича при бункера. Дори някой да стреляше по него, не усети.
Залегна. Вратата бе разбита и във входа зееше черна дупка. Приличаше на врата към ада. Ето сега щеше да има полза от огнехвъргачката. Една дълга струя щеше да прочисти всяко ъгълче и всяка цепнатина, щеше да свърши сама работата и нямаше да се налага да се промъква вътре, да проверява всяко помещение и да убива.
Ърл си пое дъх и влезе в подземния свят, опитвайки се да преодолее гаденето от задушливия дим, вонята на клозет, кръв и храна, тръпките, които го побиха от студа в мрачното помещение. Сякаш влизаше в мравуняк.
Отляво чу равномерно чукане като от кълвач и се обърна, прекрачи един труп. Едно бавно дум, дум, дум на тежка картечница. Надникна в следващата камера и наистина трима души стреляха с голяма „Намбу 7.7“ по цели в подножието на склона. Единият се прицелваше, другият стреляше, третият сменяше лентите. Щяха да се сражават до последния си миг, дори не бяха разбрали, че входът е взривен.
Беше чисто убийство. Обикновено човек не вижда какво става — само силуети, които изведнъж спират да се движат и изчезват. Сега Ърл просто дръпна спусъка, почувства топлината на картечницата, тримата японци бяха покосени за секунди, стана толкова лесно. Не по-трудно от поваляне на градински цветя със силна водна струя. Картечницата потрепери и изстреля дълъг откос, войниците дори не разбраха какво става, умряха за броени мигове, единия се погърчи за секунда, другият се стовари тежко на земята, третият просто се свлече, осветен от ярката синкава светлина на трасиращите куршуми.
Ърл се завъртя наляво, олюля се леко, ожули челото си в ниския таван и се прехвърли към следващата камера.
Капитанът тръсна глава и се опита да проясни съзнанието си. Всичко го болеше и когато вдишваше, нагорещеният вонящ въздух изпълваше белите му дробове и дразнеше гърлото му. Имаше чувството, че се дави в море от дим и изпарения. Стисна главата си с ръце, за да се избави от болката, но това не помогна. Къде се намираше, какво беше това, какво ставаше?
Камерата, в която се намираше, бе поела основната ударна вълна от взрива. Картечницата не стреляше, беше килната на една страна, пълначът изглеждаше мъртъв — проснат по гръб, с окървавено лице и гърди, с изцъклени очи. Някоя отломка го бе улучила в главата или гръбнака, прекъсвайки в миг на милосърдие жизнения му път.