Щяха да се срещнат в официалния салон на един близък хотел; Сюзан спешно бе наела голямото помещение, представяйки се за агентка на клуб по кендо, който организира събрание на членовете си.
Боб потрепери. Времето рязко се беше променило, температурата бе спаднала и той нямаше подходящи дрехи. Загърна се плътно с шлифера, но както връхната дреха, така и черният му костюм бяха от тънък памучен плат, предназначен за лятото, неспособен да спре прерязващия вятър.
Приближи се към музея и отново почувства величието на огромната сграда. Беше съвременна, строена след войната, но в хармоничния стил на класическата архитектура от периода Едо. Влизайки в нея, човек се чувстваше, сякаш Япония го поглъща, както Йона бил погълнат от кита. Вътре всичко беше японско, само японско, сякаш нищо друго не съществуваше на света. Мрачната сивкава светлина придаваше на всичко стоически, достолепен вид; зад витрините гордо стояха пременени със скъпи кимона принцеси и воини с брони, представители на едно славно и кърваво минало, изпълнено с интриги и насилие, надхвърлящи човешкото въображение. В тези просторни зали сякаш историята се случваше пред очите ти, от дребните рибари, живеещи в сламени колиби, които заварили първите китайски пътешественици, до могъщите мъже, които бяха завладели Китай, разорили градовете му, разцепили го наполовина. Имаше будистки монаси и самураи. Боб чувстваше присъствието на мъже с такава сила на духа и самоувереност, че не са се колебаели да излязат един срещу двайсет противници и са побеждавали с дългите си, закривени мечове, шедьоври на най-съвършената технология за обработване на метал в света. Всичко това обаче водеше след себе си и другото: наред с тези смели мъже имаше и убийци, изпробващи остриетата под прикритието на нощта, посичайки случайни минувачи; тайни схеми как трябва да се разсече тялото при тестването, на какви места и под какъв ъгъл трябва да се разцепи черепът: Тази страна бе родила невероятните мъже, които през 1905 г. бяха унищожили руския флот за седем минути; и внуците им, които, затворени в малки самолети бомби, бяха проникнали в американския тил, търсейки достатъчно голяма цел, в която да се разбият. Същото изключително себеотдаване им бе помогнало да потопят руските кораби, да разбият американската флотилия при Окинава и да построят небостъргачите на Шинджуку.
Служителите от охраната вече познаваха Боб и му кимнаха. Той се качи на четвъртия етаж.
— Доктор Отова вътре ли е?
— Да, да — отвърна секретарката. — Доктор Отова, Суогър сан е тук.
— О, влезте. Тъкмо се канех да си тръгвам. Мислите ли, че тази нощ ще спадне под нулата?
— Така изглежда.
— Да, вятърът щипе. Дори прерязва. Има ли нещо ново? Моля, седнете, приятелю.
Боб седна на обичайния си стол срещу възрастния мъж в стаята, пълна с мечове.
— Добрата новина е, че тази история скоро ще приключи и ако всичко мине добре, ще мога да правя с меча, каквото реша. Желанието ми е да го даря на музея. Тук знаете как да се погрижите за него. Не трябва да става притежание на един човек, а на цялата нация.
— Много мъдро от ваша страна. Надявах се да вземете такова решение.
— С най-голямо удоволствие ще го направя. Има обаче още нещо. За съжаление новината не е добра.
— Готов съм да я чуя.
— Сигурен ли сте?
— Кажете я, моля.
— Има един човек, който нарича себе си Кондо Исами. Познато ли ви е името?
— Разбира се, всеки японец го знае. Кондо Исами е бил водач на Шинсенгумите в Киото през хиляда осемстотин шейсет и седма. Участвал е в много битки и двубои. Дали е герой, или злодей, зависи от гледната точка, но несъмнено е бил невероятен боец на страната на шогуна. Привържениците на императора го екзекутирали през хиляда осемстотин шейсет и осма. Бил убит по най-позорния начин — чрез обезглавяване. Не му позволили да извърши сепуку.
— Този нов Кондо Исами също много добре владее меча. По свой начин и той служи на шогуна, като се бори срещу външното влияние. Той е наемен убиец на якудза, най-добрият в този занаят. От името му личи, че историята на самураите му е фикс идея. Мисли се за един от тях и не се спира пред нищо. Той е убил Филип Яно и семейството му. Цялата история с меча е измислена от него. Сега мечът е при нас. За съжаление обаче хората му отвлякоха Мико Яно и тази нощ всичко трябва да се реши.
— Ще има ли кръв?
— Много.
— Вашата?
— Вероятно.
— Искате да се биете срещу този Кондо Исами.
— Ако го намеря.
— Много сте смел, Суогър сан.
— Не. Просто не виждам друг начин. Твърде е добър. Ще убие бързо всеки друг противник. Трябва да го открия и да се бия с него. Той го иска. Аз също. Затова дойдох при вас.