— Иска ми се да не се беше случвало — измърмори кисело. — Нямаме време.
„Нещастник!“ — помисли си Кондо. Нямаше смисъл да му обяснява, че сега е важно само настоящето. Глупаво бе да се отдаваш на носталгия по миналото, тя не помагаше. Човек трябва да гледа само настоящето.
— Господарю, уредил съм всичко. Кошираето ще бъде довършено за отрицателно време. Най-трудното бе полирането. Това беше най-важната част, а доколкото разбрах, старецът е свършил отлична работа, може би най-майсторското изпълнение в живота му. Ще получите меча навреме, за да обявите намирането му, той ще ви спечели престиж и внимание, ще помогне да осъществите плановете си. Ще получите всичко, което искате, точно както беше планирано. Това непредвидено забавяне — неприятно, признавам — беше лош късмет, но сега владеем положението.
— Идеята да използваме детето беше блестяща. Така от победени станахме победители.
— Стратегията е много важна.
— Ти си гений, Кондо сан. Ще бъдеш възнаграден.
— Наградата ми е, че ви служа. Но въпреки това няма да се откажа от четирите милиона долара. Утре по това време ще бъда богат и ще съм взел главата на врага си. Мисля да отида на почивка.
— Отиди в Лос Анджелес. Ще ти дам няколко телефонни номера. Позабавлявай се с някоя русокоса красавица. Много са добри. След като преспиш с нея, ще разбереш защо това удоволствие трябва да бъде достъпно само за отбрани японци. Това би развратило простолюдието и скоро самото понятие за „японско“ би изчезнало! Трябва да запазим сексуалната мощ на нашите мъже, смиреността на жените ни и чистотата на…
Ако не го прекъснеш, можеше да продължава в този дух с часове, а Кондо искаше да поспи.
— Нямам търпение да пробвам — отбеляза той.
Мива стана да си налее още уиски. Втренчи се в чашата, докато кехлибарената течност обливаше ледените бучки. После вдигна очи и погледна през прозореца навън, където множество прожектори осветяваха широка охранявана зона.
— Кондо сан, гледай! Вали сняг.
41.
Подготовката
Външен човек наистина можеше да си помисли, че в официалния салон на хотел „Касайбаши“ на едноименната улица до парка Кийосуми в Източно Токио има събрание на някой клуб по кендо. Младежите бяха снажни, хубави, мълчаливи, със спортна фигура, ловки и всичките носеха торби, достатъчно дълги, за да поберат бамбуков шинай, с каквито обикновено се състезаваха. Други сакове несъмнено съдържаха броните, използвани при този спорт, а присъствието на неколцина фелдшери потвърждаваше впечатлението, защото боят дори с дървени мечове е сериозно нещо и може да причини натъртвания, ожулвания и дори рани. Треньорите им, също яки, с хубави черти, мълчаливи, в спортна форма и стройни, бяха малко по-възрастни. Всички носеха черно трико и анцузи, черни гащеризони, шапчици, затъкнати в колана, и разговаряха само помежду си, ако изобщо контактуваха с някого. Толкова много млади мъже — но явно бяха един отбор, защото нямаше подмятания, перчене, дразнене. Със сигурност предстоеше важен турнир.
Външният наблюдател би се почудил за ролята на гайджина, който трябва да беше някакъв консултант, защото всички го слушаха внимателно. Но каква бе ролята на стройната красива жена с очила, която явно също се ползваше с доверието на всички? Дали бе състезателка? Носеше дънки, маратонки „Ню баланс“ и черно поло — облекло почти като на състезател по кендо. И накрая, какво правеха тук четиримата корейци, с много по-широки лица от японските си колеги и с много по-набито телосложение, които само мълчаха и стояха все около жената? Доста странна компания, в крайна сметка.
Разбира се, нямаше външни наблюдатели. „Касайбаши“ беше двузвезден хотел далеч от туристическите места. В полунощ, когато хората започнаха да идват по един — по двама, като винаги минаваха през един с вид колкото на треньор, толкова и на сержант от армията, персоналът се състоеше само от един служител, изпълняващ функцията на нощен пазач и телефонист. Посъветваха го да не любопитства много и сериозното изражение на човека, който му го каза, доста го впечатли. Изключиха и външната връзка на телефона му. Направиха всичко това изключително учтиво, но решително.
Най-накрая мъжете се събраха в голямата зала, където монтираха черна дъска, и точно в 3 през нощта събранието започна. Главният треньор ги поздрави, обеща, че това ще бъде тяхната нощ, нощта, която толкова дълго са чакали, нощта, в която отборът им ще победи. Мъжете изглеждаха напрегнати, нервни и настървени, както всеки спортист в пред състезателна треска.