Изведнъж обаче спря. За миг застина във въздуха, когато острието по някаква причина се закачи в тавана, и устремът му бе прекъснат.
Ърл се дръпна уплашено назад и стреля. Оръжието изгърмя три пъти и пълнителят свърши, но и трите куршума попаднаха в целта. Японският офицер падна. Сви се на кълбо, под него започна да се събира кръв, черна и лъскава на бледата светлина в бункера. Започна да стене, да се гърчи, да се мята.
„Убий го!“ — помисли си Ърл.
Хвърли леката картечница и извади пистолета си. Вдигна петлето и се прицели в главата на японеца.
„Убий го!“
Но не можеше да го направи. Човекът се гърчеше от болка, стискаше зъби. Ърл бързо прибра пистолета в кобура, бръкна в походната си аптечка и извади спринцовка за еднократна употреба с морфин. Бързо счупи стъкления предпазител на иглата, проби с нея пластмасовата ампула и я зави на резбата. За да инжектира лекарството, трябваше само да забие иглата и да стисне ампулата.
Наведе се над ранения, смъкна яката му, допря иглата до кожата на врата му…
Американецът стреля от входа на камерата. Картечницата избълва дъжд от искри. После врагът влезе да се увери, че е убил всички, и капитан Яно замахна.
Беше го правил хиляди пъти, почувства как мускулите му се изпълват със сила, мечът, точно прицелен, набра скорост и жаден за кръв, изписа идеална дъга във въздуха. Нямаше начин да пропусне, защото нападението беше толкова изненадващо, че на косматия изрод не му оставаше друго, освен да умре. Острието щеше да счупи ключицата, да премине през гръбнака, белия дроб и сърцето, да продължи през червата; Яно спокойно щеше да разсече врага си, после да извади меча в същата равнина и…
Почувства, че пристъпвайки напред, за да замахне, е стъпил върху някаква издатина, беше с няколко сантиметра по-високо от нивото на пода и острието задра по тавана, потрепери и вибрациите се предадоха до ръката му — от кисаки до накаго. Това го забави за секунда, косматият нападател се отдръпна, завъртя картечницата и стреля.
Яно не усети как падна. Не чувстваше краката си. Усещането бе, сякаш го облива буйна гореща вода. Болката скоро се съсредоточи на три места, той се опита да притисне раните с ръце, за да спре кръвта, но не успя. Сви се на кълбо, чувствайки как животът му си отива.
Американецът се приближи. Яно почувства допира, докосването от пръсти върху кожата на врата си.
„Иска да ми пререже гърлото!“ — помисли си.
Притиснал с ръце корема си, със събрани лакти, той изведнъж осъзна, че има леко предимство: врагът го мислеше за вече мъртъв. В тази секунди с цялата си останала сила Яно замахна с лакътя си и фрасна американеца в лицето точно под окото, изблъска го назад, нанесе му още един удар с лакът и това го замая. Освободи се от тежестта на тялото му и се нахвърли върху него.
Затъркаляха се в прахта. Яно се вкопчи в гърлото на американеца, но отнякъде върху лицето му се стовари юмрук и му изби два зъба. Той удари врага си с длан под окото, почувства силата на удара и другият мъж изохка. Продължиха да се бият с юмруци и длани, плувнаха в пот, търсеха опора върху пода.
Яно знаеше, че ще умре. Силите го напускаха, болката в корема го изгаряше.
Постепенно по-якият американец като че ли започна да надделява, но Яно си спомни философията на кендо, правилото за абсолютната пустота, и успя да го удари в гърлото. Врагът подскочи, отпусна хватката си и капитанът го изблъска, после рязко се дръпна. Подлъган от собствената си тежест, американецът се изтърколи встрани и Яно го притисна с тялото си. С дясната си ръка напипа кожената ножница, която американеца носеше на колана си, и издърпа ножа, чувствайки стъргането на метала в по-меката материя. Сграбчи врага си за гърлото, изви главата му назад и притисна ножа до гърдите му, между две от ребрата, откъдето лесно щеше да проникне в гръдния му кош. Дръжката бе от дърво и кожа, релефна, малко по-дебела от необходимото, но той бързо свикна с нея, стисна я със силните си пръсти. Почувства как острието се допира до кожата, как тя го задържа за миг, после поддава и то прониква няколко милиметра в плътта. Бе достатъчно да натисне още съвсем леко, за да прониже сърцето на американеца и да изпрати още един враг в гроба.