Той беше мъртъв. Откъде намери толкова сила този хилав японец? Ърл видя очите на нападателя си, почувства острието на ножа между ребрата си, опита се да сграбчи другия мъж за гърлото, но беше късно.
„Това е краят“ — помисли си.
„Няма надежда.
Ще ме убие.“
Затвори очи. Японецът го стискаше с всички сили за гърлото, Ърл подуши миризма на пот, мазнина и риба, почувства как двете сърца бият на сантиметри едно от друго, притиснати в смъртоносна прегръдка.
Острието на бойния нож се опря в кожата му, проби я, може би потече кръв. Лесно щеше да премине през плътта му до мускула, наречен негово сърце.
„О, Боже, Джуни, направих всичко, за да се върна при теб.“
Яно натисна ножа, но… спря.
На земята до главата на американеца видя малка спринцовка и игла, завинтена на отвора й. Веднага осъзна, че това е морфин. Американецът не се беше опитал да пререже гърлото му, а да облекчи болката му.
Яно се отдръпна. Изведнъж му се стори несправедливо да убие човек, който е искал да му помогне.
Не можеше и да се предаде.
„Иска ми се да ти бях направил дете. Ужасно съжалявам, че те оставям сама. Нямаше време. Имах толкова много неща да ти кажа…“
Изведнъж Ърл почувства облекчение, острието се отдели от тялото му, японецът се отдръпна, изтърколи се настрани, дишаше тежко.
По оцапаното му със сажди лице се разля усмивка.
— Самурай.
Обърна големия боен нож и го заби в собствения си врат, в голямата артерия, снабдяваща с кръв мозъка му. Улучи я безпогрешно и от гърлото му плисна яркочервен фонтан. След няколко секунди очите му се затвориха.
— Самоубил се е — каза Сюзан.
— Да. Татко каза на Сам, че японецът вероятно е видял ампулата с морфин, която е искал да му инжектира. Била паднала на земята до тях. Или може би на Хидеки Яно му е дотегнало да убива. Или пък е искал да му каже: „Виждаш ли, аз съм по-силният. Мога да те убия или да те пощадя, ако реша, и после да отнема собствения си живот.“ Каквато и да е била причината, баща ми останал с чувството, че е изгубил битката. Японският офицер я спечелил. По някаква причина в разгара на сражението, на най-жестоката битка на света — на „луната на ада“, както са я нарекли някои — офицерът оставил Ърл Суогър жив. Ето защо баща ми отказал да вземе меча. Може би затова не искаше да говори за медала. Благодарение на това, след като се прибрал вкъщи, жена му забременяла и родила бебето Боб Лий. Ърл обичаше това дете безкрайно много, помагаше му в живота, учеше го. Благодарение на това Боб Лий не само се появи на този свят, а и изживя девет прекрасни години под крилото на баща си, който беше невероятен човек. После, след като извървя трийсет и няколко години по безполезния си път, Боб Лий се сдоби с дъщеря, която също е прекрасен човек. И всичко това благодарение на онзи японски офицер в бункера. Затова Боб Лий е страшно задължен на наследниците на Хидеки Яно. Наречи го он, наречи го както искаш, но той им дължи всичко.
— Така е — съгласи се Сюзан.
Боб погледна часовника си. Беше 4:59:57.
4:59:58.
4:59:59.
— Добре — каза тя. — Напред, самураи!
43.
Чушингура
Последната инструкция, която получи от Суогър, бе: „След като се приземиш, изчакай за момент, сложи си очилата и премини на нощно виждане.“
В частицата от секундата, докато траеше скокът й обаче, тя забрави. Приземи се по-шумно, отколкото бе очаквала: стената бе висока два метра, Сюзан се почувства, сякаш тялото й се удължава като акордеон, после изведнъж — ударът, главата й се разтресе толкова силно, че й излязоха свитки.
Огледа се… Нищо. Не можеше да разбере какво става. Виждаше слаба светлина и сенки, но нищо не можеше да фокусира, сякаш нещата не си бяха на местата, това я обърка, сломи волята й.
— Очилата — прошепна Суогър, който се беше приближил от едната й страна.
Тя сложи очилата за нощно виждане (беше се научила да ги използва преди няколко години на един курс за обезвреждане на терористи във Форд Браг) и натисна копчето, което се оказа не там, където бе очаквала да бъде, а два сантиметра по-надясно — явно се бяха разместили при скока. Това допълнително я обърка, но тя бързо възвърна самообладание, нагласи ги и пред очите й се проясни. Акцията беше започнала.
Всичко се виждаше зелено и размазано. Все пак Сюзан различи къщата. От лявата си страна видя някакво безформено същество като разпадаща се амеба. Това бе вторият отряд начело с Танада; войниците се прехвърляха един по един през стената, спираха само за миг, за да извадят мечовете си, и се изтегляха наляво. От другата й страна се появи същото оптично явление — предният отряд начело с Фуджикава, може би съвсем мъничко зад ъгъла, се изтегляше надясно. Тя огледа къщата, не видя нищо подозрително, но в следващия момент входната врата се отвори и отвътре изскочи мъж с автомат („Калашников“, доколкото можеше да различи, осланяйки се на знанията, които бе получила във форт Браг). Зад нея се чу странен шум… Тихо съскане, като преминаване на мокро бутало през смазана с грес хидравлична тръба, глухо изпукване, от което въздухът завибрира. Това бе пушката със заглушител на снайперист 3 и още преди шумът да отзвучи, мъжът с автомата падна, сякаш някой покоси коленете му и те вече не държаха.