Сюзан си даде сметка, че току-що е видяла как умира човек.
— Чисто е — чу се гласът на снайперист 3 над нея.
В този момент от приземния етаж се чу серия от малки експлозии и през прозорците проблеснаха искри — хората от първия отряд бяха хвърлили фугасните гранати в главното помещение на бандитите.
— Давай — прошепна Боб, но тя вече тичаше, приведена през двора към къщата.
Суогър я последва. Сюзан достигна отворената врата, прескочи трупа на мъжа с автомата и стискайки меча си в дясната ръка, се вмъкна вътре.
Капитан Танада не беше от хората, които командват отстрани; той бе свикнал винаги да води войниците си. Затова, веднага щом се приземи, той се втурна напред, а който не можеше да го настигне, да върви по дяволите. Така обаче стигна първи до къщата, без да се замисля, извади гранатата си, издърпа предпазителя и за малко не я хвърли през прозореца.
Едва се сдържа.
Още четирима от хората му дотичаха, той им направи знак с граната в ръка и всеки извади своята и повтори действията му. След като бяха готови, с издърпани предпазители, стиснали лостчето на взривателя, четиримата заеха позиции под някой прозорец и след секунда по знак от Танада разбиха стъклата с лакти, хвърлиха гранатите вътре, отдръпнаха се, извадиха мечовете си от ножниците и зачакаха врага.
Стана почти едновременно, експлозията не разтърси сградата (все пак това не бяха истински гранати), но се чу оглушителен гръм и блесна ярка светлина, която заслепи всички вътре. Ако не знае какво става, човек съвсем основателно би могъл да си помисли, че самият дявол е хвърлил атомна бомба в стаята. Взривът можеше да причини две неща: абсолютна парализа или пълна паника. С взривяването на четири едновременно ефектът беше четири пъти по-силен.
След секунда първият от мафиотите изскочи навън, беше невъоръжен и Танада го удари с всички сили с ръкохватката на меча по главата. Появиха се още двама, Танада зашемети единия, а другият замахна с оръжието си към него. Танада с лекота избегна острието, а един от хората му обезвреди нападателя с диагонален удар. Бандитът се завъртя, изпусна оръжието си и падна, пръскайки кръв.
След части от секундата битката започна: точно такава, в каквато бяха мечтали да участват и каквато мислеха, че искат да видят; такава, каквато — освен във филмите — не беше водена в Япония от повече от едно столетие. Бандитите наизскачаха от къщата, извадиха мечове, започнаха да се разгръщат. Войниците се нахвърлиха срещу тях на бледата светлина под силещия се сняг се разигра състезание по кендо, но този път на живот и смърт, ударите бяха силни и с единствена цел да убиват, избягването им също бе трудно и от него зависеше животът на боеца. Сцената се разигра за части от секундата, но за участниците в нея сякаш преминаваше на забавен каданс.
Танада уби двама в рамките на една-единствена секунда, техниката му беше превъзходна: кесагири, за да посече първия, диагонално издърпване, плаващо париране на меча на втория, също опитващ да го порази с кесагири, което съвсем естествено доведе до хоризонтално йокогири. Острието се заби дълбоко в тялото на нападателя. Раненият изпъшка силно, опита се да отстъпи назад и падна.
Танада се огледа за миг, навсякъде се виждаха сражаващи се мъже и това го накара да се почувства щастлив. В следващата секунда отново се хвърли в битката.
Нии сънуваше. Мръсни сънища, с удивителни анатомични детайли, от които повечето мъже биха се засрамили, но при него само накараха члена му да нарасне до размерите на фугасна граната. Изведнъж обаче гранатата избухна и той се събуди, за да чуе, вече разсънен, втората, а след миг и последните две експлозии. Чу викове, тропане, забързани стъпки. Мъжете скачаха, някои крещяха, други търсеха оръжията си. Вратата беше отворена, някой изскочи навън и в следващия момент Нии видя как го посякоха.