Изведнъж костенурката вдигна ръка и свали онова, което носеше на очите си. Когато маската отхвърча, косата й се разпиля върху раменете: черна, буйна, дълга, красива. Нии осъзна, че това е жена.
— Кучка! — изкрещя.
Сюзан нахълта през задната врата. Очилата за нощно виждане й позволяваха да се ориентира в обстановката. Отляво бяха големите помещения на долния етаж, откъдето се чуваше шумът на битката, бучаща, пулсираща смесица от ръмженето, което мъжете неволно издават, когато се сблъскат в ръкопашен бой и полагат физическо усилие да надделеят над противника. Отдясно късо стълбище водеше към коридора, а малко по-напред, на същия етаж, друго се качваше към спалните и другите помещения.
По кой коридор? Със сигурност по горния: не биха държали затворник, дори да е малко дете, на долния етаж. С няколко скока тя преодоля стълбите, Суогър я следваше неотлъчно. На горния етаж срещнаха трима мъже, но те не искаха да се бият. Бягаха панически, затова Сюзан и американецът се отдръпнаха да им направят път. Тримата — може би готвачи или счетоводители, трудно бе да се прецени, понеже бяха по пижами — избягаха навън, за да се предадат на войниците.
Изведнъж обаче от лявата страна изскочиха двама други и те бяха якудза. Суогър скочи напред, приклекна, за да избегне един удар, и фрасна първия нападател с лакът. Младежът падна. Коридорът беше твърде тесен за бой с меч, затова американецът притисна другия и започна да го рита и блъска в стената.
— Тичай, тичай — изкрещя.
Сюзан мина покрай борещите се мъже, изрита първата врата, видя, че стаята е празна, и изтича към следващата, отвори и нея с ритник, но тя също бе празна. Напред по коридора чу крясъци.
Изтича до една отворена врата, от която като вода извираше бяла светлина. Надникна вътре и видя странна гледка, увеличена от очилата за нощно виждане, които още държеше на главата си, макар че вече беше светло. Едър мъж бясно разбиваше с меч вратата на някакъв килер или баня, навсякъде хвърчаха трески.
— Момиченце! — крещеше. — Излез, момиченце! Трябва да ми се подчиняваш, иначе ще стане лошо! Изпълнявай, момиченце, че много, много ще се ядосам!
Сюзан влезе в стаята.
— Не мърдай, дебелак!
Той се обърна и потното му лице се разкриви от ярост.
Беше огромен и зелен.
Сюзан осъзна, че още е с очилата за нощно виждане. Смъкна ги от лицето си и ластикът оскуба косата й.
Фактът, че е жена, явно още повече го вбеси.
— Кучка! — изкрещя.
— Свиня! — отговори тя.
Суогър се озова в една стая с шестима, очевидно охраната на горния етаж. Размаха меча и ги накара да се отдръпнат. Сега стояха лице в лице, един срещу шестима, в сравнително тясното помещение.
„По дяволите“ — помисли си той, като се чудеше какви са шансовете му срещу тях.
Без да се замисли, зае нападателна поза — джодан камае — пристъпи напред, готов да нанесе удар отвисоко, чувствайки, че само чистата сила ще реши изхода от тази битка.
Оказа се прав, но не както си го представяше.
Агресивната му поза, настървението и бойният му дух („Луната в студен поток като огледало“), готовността му да убива сразиха волята на противниците му. Шест меча издрънчаха на пода и японците паднаха на колене, показвайки, че нямат желание повече да застрашават живота му.
Това беше добре, дори чудесно, защото вече не виждаше смисъл да убива, но оставаше проблемът как ще опази шестима пленници. Боб бръкна в джоба си и намери няколко чифта жълти пластмасови белезници. По дяволите! — само четири.
Заобиколи пленниците отзад и започна да слага белезниците на ръцете им, докато свършиха. Работеше с две ръце, затова се наложи да държи меча на Мурамаса под мишницата си.
Преди да сложи белезници на всеки от пленниците си, изкрещяваше:
— Кондо Исами?
Всеки път го поглеждаха и страхът в очите им се увеличаваше, лицата им пребледняваха все повече. Явно бяха чували за Кондо, но не го познаваха лично.
Ох! Времето летеше. Секундите се изнизваха, докато Боб — се занимаваше с тези момчета, безобидни, но все пак мъже, които не можеше да пусне просто така. Във всеки момент можеха да го нападнат, шестимата едновременно, да го обезвредят, да го убият. Засега обаче не показваха желание да се бият и след няколко минути и шестимата бяха вързани: четирима с белезници, двама — със собствените им колани, не че не можеха да се освободят, но това връзване имаше символичен смисъл.