Кръвта не пръсна като фонтан, просто започна да излиза на малки струйки при всяко тупкане на сърцето му. Нии погледна ръцете си и съжали, че не е съчинил предсмъртно стихотворение.
Обърна се към противника си, за да посрещне смъртта с храбра усмивка, изведнъж земята се вдигна към главата му, погледът му се замъгли и той почувства, че пада, макар че не усещаше тялото си. Тогава осемте му секунди изтекоха.
Боб се отдръпна от кървавата сцена, която сам бе сътворил.
Трупът на дебелака лежеше на кревата, завивките бяха наквасени с кръвта му. Главата му се беше изтъркаляла нанякъде.
Помогна на Сюзан, която изстена и бавно дойде на себе си.
— Боже мой.
— Всичко е наред — успокои я той. — Къде е детето?
— В банята.
Боб се обърна, отиде при разбитата врата, бръкна в дупката, но беше отключено.
— Миличка? Миличка, тук ли си? Сладурче, къде си?
— Ламаринен човек. Ламаринен човек — изписка момиченцето на развален английски.
— Ето ме, сладурче.
Изтича при Мико, която се криеше във ваната, вдигна я. Притисна я силно до себе си и почувства биенето на мъничкото й сърчице.
— Грамадното чудовище още ли е там?
Суогър не разбираше японски.
— Всичко е наред. Няма го вече.
— О, Ламаринен човек.
— Слушай, миличка. Ще те изнеса оттук, разбираш ли? Всичко ще бъде наред.
Детето заговори на японски, но Сюзан беше наблизо.
— Не й позволявай да гледа — предупреди тя.
— Няма.
Сюзан заговори на японски:
— Трябва да ни обещаеш нещо.
— Добре.
— Ще те изнеса навън. Искам обаче да затвориш очи и да притиснеш лицето си в гърдите ми, докато не ти кажа, че можеш да гледаш. Ще продължи само няколко минутки. Ще го направиш ли? После ще ти вземем сладолед. Не знам откъде, но ще ти купя сладолед.
— Добре, лельо. Ламаринения човек ще дойде ли?
— Да, ще дойде — отговори Сюзан на японски. Обърна се към Суогър: — Мисли, че ти си Ламаринения човек.
Вдигна детето и се обърна.
— Затвори ли си очите?
— Да, лельо.
Окада сан излезе от банята и видя двама от снайперистите си, готови да я ескортират до колата и после — където им заповяда.
— Много добре се справи, мажоретке — пошегува се Суогър.
— Ти също, селяко.
Сюзан изнесе детето. Мико послушно остана със затворени очи и така и не разбра, че стаята вече не е бяла.
44.
Правосъдие по законите на Едо
Излезе на двора точно когато автобусите, които трябваше да вземат войниците, влизаха през портата. Отиде при Фуджикава.
— Дадохте ли жертви, майоре?
— Размина ни се. Има няколко тежки порязвания и сега ги шият. Няколко сътресения, изкълчвания, много синини и други леки поражения. Най-зле е един войник, когото някакъв готвач успял да зашемети, преди да избяга.
Суогър веднага се досети кой е бил това.
— Колко убихте?
— Петнайсет. Има обаче много ранени. Нашите хора сега шият раните им и преливат плазма на по-тежко пострадалите. Имат късмет, защото техните, хора щяха да ги оставят да умрат.
— Значи шестнайсет. Наложи се да убия един дебелак горе. Както и да е, изглежда, че ще успеете да се махнете оттук преди разсъмване.
— Имаме да свършим само още една работа.
Майорът се обърна и посочи. Боб видя Юичи Мива по кимоно, през което се виждаха хилавите му гърди, разтреперан, коленичил в снега. Никой не го докосваше, никой не го тормозеше, но лицето му бе посърнало и загрижено.
— Може би по-добре да не ставате свидетел на това — каза майорът.
— Няма да ми е за първи път.
— Ще постъпим според старите закони.
— Това е най-правилният начин.
— Хората ми също мислят така. Гласувахме и сме единодушни.
Кимна на сержант Канда, който се приближи, носейки грижливо завързана червена копринена торба. Беше от онези, в които се съхраняват мечове. Майор Фуджикава бързо я развърза и извади острие, монтирано на чисто нова ръкохватка, което Боб веднага позна. Това беше мечът, който баща му бе взел от Йоджима.
Майорът се приближи до коленичилия мъж.
Заговори на японски, но капитан Танада преведе шепнешком:
— Мива Юичи, това е мечът, използван през петнайсетата година на периода генроку от Оиши, васалът на Асано, за да обезглави Кира, който предал господаря му. Това е мечът, който този американец е донесъл на Филип Яно и е бил наследствено богатство на семейство Яно, защото е принадлежал на майор Хидеки Яно в последната му битка на остров Йоджима. Това е мечът, заради който сте наредили Филип Яно и цялото му семейството да бъдат убити, за да осигурите кариерата и амбициите си; вие, който имате всичко, но не сте се задоволили с това. Аз, Албърт Фуджикава от Първа военновъздушна бригада на Японските сили за самоотбрана и бивш подчинен на Филип Яно, според традицията съм поел дълга да отмъстя за господаря си. Давам ви право на избор. Ако искате, можете да използвате този меч, за да сложите край на живота си и така в очите на самураите да защитите името и честта си. Ако не, ще ви екзекутирам като обикновен престъпник.