Суогър отново погледна трупа. Искаше му се да вземе главата, както беше обещал, но какъв смисъл имаше?
46.
Вътрешна политика
Сюзан пристигна в американското посолство в 8:45, защото в наши дни самото минаване през охраната отнемаше петнайсет минути. Носеше, чисто нов костюм „Бърбъри“, който наскоро бе купила в „Такашимая“ — дреха от сивкав вълнен плат с тънки райета, изискана кройка; също бяла копринена блуза, перли, обувки „Кристиан Лубутен“ с висока подметка и кръгли бомбета, очилата си с рогова рамка „Армани“. Косата й бе събрана на опашка; носеше фон дьо тен „Ланвен“, руж „Ревлон“, спирала „Шисейдо“ — все скъпи гримове.
Влезе в кабинета му точно в девет и разбира се, той я остави да чака десет минути, малко унижение като начало — което трябваше да я подготви за онова, което щеше да последва, ако изобщо оцелееше през следващите пет минути. Накрая я извикаха.
— Много любезно от твоя страна да ни удостоиш с присъствието си, Сюзан.
— Дъг, много съжалявам, аз…
Дъг бе завършил в Анаполис и макар че никога не беше командвал истински кораб, кабинетът му бе пълен с морски сувенири, като месингови секстанти, карти, рибарски куки. Подчинените му наричаха стаята „Мостика“, но само зад гърба му. Беше от онези хора, които искат да виждат резултати всеки ден, но на следващия не си спомнят какво е трябвало да се направи.
— Седни, настанявай се.
Тя седна срещу него. Дъг беше едър мъж с голяма глава и червендалесто лице, с десет години по-стар от нея, произлизаше от стар американски род и се гордееше, че е трето поколение служител на ЦРУ. Твърдата му прошарена коса бе подстригана късо и дори когато седеше на бюрото си, не събличаше сакото си. Представляваше грижливо поддържана имитация на онова, което Суогър притежаваше по природа, без стеснителност или колебание.
— Слушай, знам, че професионалист като теб няма нужда да го надзирават, но дявол да го вземе, трябва да мога да се свързвам с теб по всяко време на денонощието. Затова имаме мобилни телефони, пейджъри и други подобни. Не вършат работа, ако изключиш проклетото нещо.
— Нищо не съм изключвала. Не ти вдигах, защото ситуацията не беше подходяща.
— Би ли споделила пред прекия си началник?
— Добре, Дъг. Става дума за Суогър.
— Казах ти, че със Суогър нищо няма да се получи. Прекалено стар е, прекалено бавен, прекалено упорит, само проблеми създава.
„Искам да видя как ще го кажеш на самия Суогър, задник такъв“ — помисли си тя.
Продължи обаче да играе по неговите правила:
— Знам, че идеята да го върнем беше моя. Оказа се по-труден за контролиране, отколкото очаквах. Сега обаче нещата се наредиха, всичко върви идеално. Ще го изпратя от страната веднага щом уредя формалностите. Все пак имаше известна полза от него. Той…
— Искам писмен доклад. Още утре.
— Добре. Това ли е всичко? Защото…
— О, не. Това не е всичко, Сюзан. Не съм те извикал само за фиаското със Суогър. Това е само началото. Проблемът е много по-сериозен. Защо например си изпратила неодобрено от началството искане до САТ-Д за наблюдение на седем къщи и тринайсет търговски обекта на територията на Голямо Токио?
— А, това ли?
— Да, точно това.
— Беше свързано с мисията.
— В Лангли недоволстват.
— Взех решение, може да е грешно. Трябваше бързо да проверя нещо.
Пред егоцентрик като Дъг най-важно бе да покажеш, че се разкайваш. Непокорството просто го вбесяваше, а вбесен, вършеше още по-големи глупости, отколкото когато беше спокоен.
— Кажи ми защо ти се видя толкова важно сателитите да следят японски жилищни сгради и складове, когато можеха да наблюдават севернокорейски ракетни установки, китайски военноморски бази, талибански скривалище и Бог знае какво друго.
— Имам един информатор, дава ми все данни от втора ръка, но човек не може да е сигурен, ако не провери. Отнякъде чул слух, че определен богат японски бизнесмен имал симпатии в определена посока и можел да действа непредсказуемо. Сведенията не бяха достатъчно убедителни, за да предприемем по-активни действия. Затова не наредих да го следят и не съм се свързвала с японското разузнаване, защото щяха да го предупредят. Реших да не правя опити за проникване в къщата му или за подслушване, не съм пробвала да вкарам наш човек в организацията му. Първо трябваше да проверя.
— Изплюй камъчето, Сюзан. Стига си шикалкавила. Защо така реши?