— Дъг, в Токио има много небостъргачи. Ако някой отвлече самолет и се блъсне в един от тях, ще станем за смях. Освен това ще загинат много хора. Опитвам се да намеря златната среда между привързването и отговорния подход. Опитвам се да си върша работата. Изпратих искането, без да взема подписа ти, защото, ако чаках теб, щеше да ми отнеме седмици. Пък и доколкото си спомням, тебе те нямаше.
— Това не е аргумент, Сюзан.
— Да, Дъг. Знам. Както и да е…
— Какво откри за господин Мива?
— О, от Лангли са проучили.
— И още как. Изобщо не са доволни. Какво научи?
— Ами, честно казано, нищо. В едно от именията му забелязахме нещо, което може да се определи като необичайна активност. Струпване на много хора, коли, много движение в двора. Може да е бизнес среща, някакво фирмено мероприятие, дори семейно събиране. Хрумна ми обаче, че може да има връзка с местната мафия. Подозирам, че той има връзки с якудза. Инфрачервените скенери обаче не регистрираха струпване на експлозиви, спектроскопът не показа наличие на ядрен материал, още не сме проверили с биохимическите сензори.
— Сюзан, кажи ми, че не си направила течение на косата на Юичи Мива.
„Хъм — помисли си тя, — дали отсичането на нечия глава се брои за правене на течение на косата му?“
— Дъг, никой мой сътрудник или подчинен няма нищо общо с Юичи Мива. Наблюдавахме го дистанционно. Не можехме да бъдем по-дискретни. Ако някой узнае, то ще е, защото има изтичане на информация, което така или иначе не мога да предотвратя.
— Сигурна ли си?
— Смятах да го поставя под наблюдение за известно време, може би да го проуча дискретно, нищо повече. Само го проверявах.
Дъг се облегна назад. На лицето му личеше огромно облекчение.
— Добре, хубаво. Супер. По никакъв начин не трябва да се установява контакт с този човек, дори не трябва да го наблюдаваме. Трябва да се държим, сякаш изобщо не съществува.
— Разбира се.
— Докато не измислиш как да го премахнеш.
— Ааа…?
— Затова беше цялата пушилка в Лангли. Затова толкова те издирвах.
Той придърпа към себе си дебела папка с обичайния печат „Строго секретно“ на корицата.
— Това е досието на Мива сан. Направи ни впечатление, че преди няколко години той сериозно бил загазил. Дължал много пари на якудза, дължал на банките, всичко вървяло на зле. Бил твърдо убеден, че срещу него има американски заговор, че мафията иска да унищожи японското порно, за да го разори. Смятал се за олицетворение на японското порно, едва ли не за защитник на Япония. Затова потърсил помощ при враговете на своите врагове, севернокорейците. Обещал им, ако му помогнат, вестниците му да пропагандират в тяхна полза. Те му дали пари. Народът им гладува, а те дават милиони на един японски производител на порнографски филми със сцени, които дори ме е срам да назова.
— Учителка изнасилва ученик.
— Благодаря, Сюзан. Знаех, че мога да разчитам на теб. Както и да е, той се съвзел, усетил се навреме да излезе в Интернет, намерил си ниша в някои отвратителни сцени, използвал нова техника, направил сериозни инвестиции и станал милионер. Затова подозренията на твоя човек за него може да са верни.
— Разбирам.
— Сега той участва в някакви избори за един вид крал на порнографията или нещо такова. Всичко е записано в тази папка. Иска да спечели този избор, иска да се утвърди като институция. Трябва да направи нещо велико, за да привлече на своя страна всички нищожества, всички малки хора.
Сюзан леко се усмихна. Ник беше научил за това преди една седмица. Бе изпреварил специалистите от ЦРУ с цели седем дни.
— Ако го изберат, следващата стъпка е да си осигури награждаване с Върховния орден на хризантемата, най-висшето японско държавно отличие, присъждано на цивилни. От няколко месеци неговите хора в парламента подготвят почвата за това.
Аха, ето нещо ново.
— По този начин веднага ще се сдобие с голям престиж, влияние и така нататък. Той е севернокорейски агент. Ще им дава информация за японците и за нас, каквато досега никога не са имали.
— Японците знаят ли?
— Не. Ако кажем на японците, те ще се досетят, че имаме информатор в Северна Корея. Информацията може да стигне и до корейците. Разбираш ли?
— Естествено.
— Сюзан, ето начин да се реваншираш за неуспешния план със Суогър. За тази мисия ще имаш нужда от цялата си находчивост и въображение. Това ще е главният ти приоритет: да измислиш как да дерайлираш експреса на Мива, но така, че да не останат следи, водещи към нас. Трябва да излезем чисти и невинни. Трябва обаче да го спрем, преди тази голяма рекламна кампания да бъде узаконена и императорът да му връчи медала. Ще се наложи по някакъв начин да използваш японските институции, може би така, че самите те да не усетят. Няма да е лесно, но трябва някак да го направиш, Сюзан. Твоята и моята кариера зависят от това.