Като приближи до него, той обърна глава, направи няколко крачки встрани, приклекна и се взря в клоните на един храст, сякаш забравил за присъствието й.
Тя тъкмо се канеше да го извика по име, когато Кай вдигна ръка и прошепна:
— Спри!
Стресната, Мика затвори уста и приклекна тихо до него. Той повдигна единия клон на храста, който разглеждаше.
— Шшшт! Погледни… какво виждаш?
Тя се втренчи в храста.
— Клон — обяви разочаровано очевидното.
— Не — момчето поклати глава, показвайки й мястото, където клонът беше счупен. — Това е от елен. Поел е по тази пътека — Кай посочи надалеч по билото на хълма. Той вдигна глава, очите му проследиха нещо, невидимо за нея. — Крие се в… онзи гъсталак.
В далечината, сякаш почувствал погледа му, един елен изскочи от храстите и се втурна с големи подскоци навътре в гората.
Мика го наблюдаваше усмихната как се отдалечава, любувайки се на грациозността и лекотата на движенията му, докато той се скри от погледа й. В съзнанието й тайнствената връзка между духа на Кай и този на горските създания изглеждаше почти като чи — мистичната енергия, която изпълваше вселената и обединяваше всички неща, от най-простото камъче до царството на боговете.
Още от малка тя бе чела много томове и свитъци за свещените религии шинтоизъм и будизъм, но те представляваха само безкрайни страници с канджи15, които трябваше прилежно да преписва, и нищо повече. В лицето на Кай, толкова познато и все пак някак различно по начин, който не можеше да определи, Мика бе открила красота, каквато не бе виждала преди, а в очите му имаше някакво тайнствено знание, нещо, което не бе съзирала в погледа на никой друг.
В замъка Ако някои хора още шушукаха, че той не е човек, но щом твърдяха това, как можеха да не виждат, че сред тях живее тенин, а не демон? Възрастните водеха безкрайни разговори на чаша чай или саке за Просветлението и как да го постигнат, но въпреки това бяха изпратили един небесен пратеник, който бе дошъл при тях, да чисти на кучетата.
Кай бе приел работата смирено, без да се оплаква. И вместо да се бои да отиде при кучетата, той бе влязъл в територията на глутница от ръмжащи полудиви зверове, от които тя основателно се страхуваше, и ги бе превърнал в добре възпитани животни, които го посрещаха с нетърпелив лай и дружелюбно размахваха опашки.
Изведнъж очите й се напълниха със сълзи и тя стисна юмруци. Това не беше правилно. Не беше правилно. Мика замига бързо, като сведе поглед, докато се овладее.
После погледна към Кай, който я наблюдаваше с любопитство, и този път той не извърна очи, както правеше обикновено. Те останаха приковани в нейните, сякаш бе зърнал нещо — нейното страхопочитание, удивление, отражение на неземната красота, която тя виждаше в лицето му и в душата му — и го вдигна пред нея като огледало.
Внезапно Кай отклони поглед и наведе глава, а тя загрижено захапа долната си устна, докато не забеляза, че ръката му търсеше нещо в тревата. Той вдигна една фиба, която беше паднала от косата й — любимата й фиба от слонова кост, с формата на стрела, с прикрепени в единия й край ястребови пера.
Момчето й я подаде на отворената си длан. Докато я вземаше, пръстите й хванаха ръката му и я стиснаха.
И точно в този момент от подножието на хълма до тях долетяха гласовете на нейните гувернантки, които отчаяно викаха името й.
Мигът отлетя, изчезна като образа й в неговите очи. Тя взе фибата и я забоде в косата си, а на лицето й се изписа безсилие и разочарование.
Двамата забързано скочиха на крака и заизтупваха листата от дрехите си. Тя се обърна, за да поеме надолу по склона на хълма, преди някоя от притеснените й придружителки да припадне от топлинен удар или тревога.
Докато се извръщаше, видя собственото си разочарование, отразено в очите на Кай, видя дълбоката самота, която винаги бе стаена в тях.
Мика се върна импулсивно и го целуна. После тръгна твърде бързо, за да види изражението му или той да види нейното, и се заспуска по пътеката, пъргава и уверена като сърна.
1.
Япония, 1701 г.
Кай приклекна, претърсвайки земята в гората сред лабиринта от млада растителност, която бележеше приближаването на новата пролет. Неговите мазолести ръце, толкова загорели от слънцето през годините, че сега не се различаваха от тези на селяните, загребаха шепа рохкава пръст, която някое преминаващо създание бе изровило между обраслите с мъх камъни от покритата с ланска шума земя.
15
Японски йероглифи. Канджи буквално означава „букви на династията Хан“, при управлението, на която китайските писмени знаци са били стандартизирани за първи път. — Б.пр.