Засмях се, когато Ейдриън ме пусна. Наблизо неколцина по-млади морои се спряха, за да ни гледат. На нашата възраст не беше необичайно морои да излизат с дампири, но когато един известен дампир се среща с праплеменника на кралицата? Това вече си беше нещо доста сочно, особено след като беше всеизвестно, че кралица Татяна ме мрази. На последната ми среща с нея, когато тя ми се разкрещя да стоя далеч от Ейдриън, имаше малко свидетели, но слухът за това се бе разнесъл, както ставаше винаги в подобни случаи.
— Хареса ли ви шоуто? — попитах аз зяпачите. Засрамени, хлапетата морои побързаха да се отдалечат. — Обърнах се към Ейдриън и се усмихнах. — Какво беше това? Доста страстна целувка за публично място.
— Това — заяви той важно — беше наградата ти, задето срита толкова много задници по време на изпита. — Замълча за миг. — И защото изглеждаш направо убийствено в тази рокля.
Изгледах го накриво.
— Награда, а? Гаджето на Мередит й подари диамантени обеци.
Той улови ръката ми, сви безгрижно рамене и ме поведе към купона.
— Искаш диаманти? Ще имаш диаманти. Ще те обсипя с тях. По дяволите, ще поръчам да ти ушият рокля от тях. Но ще трябва да е доста оскъдна.
— Мисля, че в крайна сметка ще се задоволя с целувката — промърморих, докато си представях как Ейдриън ме облича като някой модел на бански костюми. Или стриптийзьорка. Споменаването на бижутата внезапно пробуди неканен спомен. Когато Дмитрий ме държеше в плен в Сибир, упоена от ендорфините в блажено задоволство, той също ме обсипваше с бижута.
— Знаех си, че си страхотна и никой не може да ти излезе насреща — продължи Ейдриън. Топлият летен бриз разроши кестенявата му коса, която всеки ден той старателно оформяше в небрежно елегантна прическа, и със свободната си ръка разсеяно се опита да я приглади. — Но не съм осъзнавал колко си невероятна, докато не те видях да поваляш пазителите там, на арената.
— Това означава ли, че сега ще бъдеш по-мил с мен? — по-дразних го.
— Аз вече съм мил с теб — отвърна той надменно. — Знаеш ли колко ужасно ми се иска да запаля цигара в момента? Но не. Най-мъжествено страдам от никотинов глад — и всичко това заради теб. Но си мисля, че след като те видях там, ще бъда малко по-внимателен с теб. А и този твой луд баща също ще ме накара да съм по-предпазлив.
Аз изпъшках, припомняйки си как Ейдриън и Ейб седяха един до друг.
— Господи. Наистина ли е нужно да си общуваш с него?
— Хей, той е готин. Малко е откачен, но е готин. Разбираме се страхотно. — Ейдриън отвори вратата на сградата, в която отивахме. — Освен това по свой начин той също е невероятен. Искам да кажа, кой друг мъж би си позволил да носи подобни шалове? В това училище щяха да го скъсат от подигравки. Но не и Ейб. Той би набил всеки почти толкова лошо, колкото и ти. Всъщност… — В гласа му прозвуча нервна нотка и аз го погледнах изненадано.
— Всъщност какво?
— Ами… Ейб каза, че ме харесва. Но в същото време съвсем ясно даде да се разбере какво ще направи с мен, ако някога те нараня или ти сторя нещо лошо. — Ейдриън се намръщи. — Всъщност ми описа какво ще направи с най-живописни подробности. А след това, ей-така, сякаш нищо не е било, превключи на някаква забавна тема. Харесвам този тип, но ме плаши.
— Той наистина е прекалил! — възкликнах и се заковах на прага на залата, където щеше да се състои купонът. През вратата до мен долетяха приглушени разговори. Явно бяхме от последните пристигнали. Това означаваше, че появата ми ще е впечатляваща, както се полагаше на почетния гост. — Той няма право да заплашва гаджетата ми. Аз съм на осемнадесет. И вече съм пораснала. Не се нуждая от помощта му. Сама мога да сплашвам гаджетата си.
Възмущението ми, изглежда, развесели Ейдриън и той ми се усмихна лениво.
— Съгласен съм с теб. Но това не означава, че няма да приема съвсем сериозно съвета му. Лицето ми е твърде хубаво, за да го рискувам.
Лицето му наистина беше хубаво, но това не ми попречи да поклатя раздразнено глава. Протегнах се към дръжката на вратата, но Ейдриън ме дръпна.
— Почакай — рече.
Притегли ме отново в обятията си и устните ни се срещнаха за още една жарка целувка. Тялото ми се притискаше в неговото и аз се почувствах объркана от надигналите се в мен чувства и осъзнаването, че достигам до точката, когато може би щях да поискам нещо повече от целувки.
— Добре — промърмори Ейдриън, когато най-сетне се отдръпнахме един от друг. — Сега вече можем да влезем.