Говореше с безгрижен тон, но в тъмнозелените му очи видях пламъка на страстта. Май не бях единствената, на която й се искаше нещо повече от целувки. При все това двамата избягвахме да обсъждаме секса; той беше много внимателен и никога досега не бе настоявал, нито ме бе притискал. Струва ми се знаеше, че още не съм готова след Дмитрий, но в някои мигове като този виждах колко му е трудно да се сдържа.
Нещо в мен омекна, повдигнах се на пръсти и го целунах.
— Какво беше това? — попита той миг по-късно.
Ухилих се.
— Твоята награда.
Когато най-сетне влязохме вътре, всички в залата ни посрещнаха с радостни възгласи и горди усмивки. Преди доста време се чувствах страшно готино, когато бях център на внимание. Това желание поизбледня малко, но сега си придадох уверен вид и приех похвалите на обичните си хора с щастлива усмивка. Вдигнах ръце триумфално, с което си спечелих още ръкопляскания и одобрение.
Купонът в моя чест мина за мен също като в мъгла, както и изпитите ми. Никога не осъзнаваш наистина колко много хора те обичат и са загрижени за теб, докато не изникне случай да те подкрепят. Това ме накара да се почувствам смирена и дори усетих как в очите ми напират сълзи. Разбира се, ги сдържах. Само това оставаше — да се разплача на купона в чест на моята победа.
Всички искаха да говорят с мен и аз бях изненадана и радостта, всеки път когато към мен приближаваше някой. Не се случваше често хората, които обичах най-много на този свят, да се съберат на едно място. Изпитах тъга, когато осъзнах, че може би никога вече нямаше да има такава възможност.
— Е, най-после се сдоби с разрешително за убиване. Време беше.
Извърнах се и срещнах развеселените очи на Кристиан Озера — някогашен дразнител, превърнал се в добър приятел. Толкова добър, че в радостен порив се протегнах и го прегърнах — нещо, което той явно не очакваше. Днес изненадвах всички.
— Леле, леле — промърмори той, отстъпи назад и се изчерви. — Ясно. Ти си единственото момиче, което ще се развълнува при мисълта за убийство. Дори не искам да мисля какво става, когато двамата с Ивашков сте насаме.
— Хей, я виж кой го казва! Ти самият умираш от желание да станеш като мен.
Кристиан сви рамене в знак на съгласие. Това бе стандартно правило в нашия свят: пазителите защитават мороите. Мороите не участват в битките. При все това при последните нападения на стригоите доста от мороите — макар и съвсем не мнозинството — започнаха да спорят, че е време мороите да престанат да бъдат пасивни наблюдатели, а да помагат на пазителите. Такива като Кристиан, които владеят магията на огъня, бяха особено ценни, тъй като изгарянето е един от най-добрите начини да се убие стригой (заедно с пронизването със сребърен кол и обезглавяването). Понастоящем движението в защита на идеята мороите да се научат да се бият — при това съвсем целенасочено — се саботираше от правителството на мороите. Разбира се, това не бе спряло някои морои да се обучават тайно. Кристиан беше един от тях. Когато погледнах зад него, примигнах изненадано. С него имаше някой, когото не бях забелязала.
Джил Мастрано се извисяваше наблизо като сянка. Морой и първокурсничка — е, скоро щеше да бъде второкурсничка — Джил бе от онези, които също искаха да се бият. Беше нещо като ученичка на Кристиан.
— Здравей, Джил — усмихнах й се топло. — Благодаря, че дойде.
Джил се изчерви. Твърдо бе решила да се научи да се защитава, но се изчервяваше в обществото — особено когато наоколо имаше известни личности като мен. Изнервяше се и започваше да бъбри.
— Нямаше как да не дойда — отвърна тя и отметна от лицето си дългата, светлокестенява коса, която както винаги представляваше плетеница от къдрици. — Искам да кажа, че това, което направи, беше много яко. На изпитите. Всички бяха шашнати. Чух един от пазителите да казва, че никога не били виждали такова чудо като теб, така че когато Кристиан ме попита дали искам да дойда, разбира се, че трябваше да го направя. Ох! — Светлозелените й очи се разшириха. — Не те поздравих. Извинявай. Поздравления!
До нея Кристиан се опитваше да запази сериозна физиономия. Аз не си дадох този труд, засмях се и я прегърнах. Имаше голяма опасност да ми стане горещо и да се размекна. Ако продължавах по този начин, репутацията ми на корав пазител щеше да отиде по дяволите.
— Благодаря. Вие двамата готови ли сте вече да се изправите срещу армия стригои?