— Скоро и това ще стане — заяви Кристиан. — Но може да имаме нужда от теб да ни пазиш гърба.
Той знаеше много добре, както и аз, че стригоите не бяха лъжица за неговата уста. Магията му с огъня ми бе помогнала доста, но ако беше сам? Тогава щеше да е съвсем различно. Двамата с Джил се обучаваха да използват магията, за да нападат, а когато имах свободно време между часовете, аз ги бях научила на няколко бойни хватки и движения.
Лицето на Джил леко помръкна.
— Всичко ще спре, когато Кристиан си замине.
Извърнах се към него. За мен не беше изненада, че ще замине. Всички щяхме да заминем.
— Какво смяташ да правиш? — попитах го.
Той сви рамене.
— Да отида в кралския двор с всички вас. Леля Таша каза, че ще „поговорим“ за бъдещето ми. — Намръщи се. Каквито и да бяха плановете му, изглежда, не съвпадаха с тези на Таша. Повечето морои от кралски семейства щяха да заминат в елитни колежи. Не бях сигурна какво си е наумил Кристиан.
Беше стандартна практика след дипломирането новите пазители да отиват в кралския двор, за да се ориентират и да получат назначенията си. Всички ние щяхме да заминем след два дни. Като проследих погледа на Кристиан през залата, видях леля му и, Господ да ми е на помощ, но тя говореше с Ейб.
Таша Озера наближаваше тридесетте и имаше същата лъскава черна коса и ледено сини очи като на Кристиан. Но лявата страна на красивото й лице бе обезобразена от грозен белег — резултат от раните, причинени й от родителите на Кристиан. Дмитрий бе превърнат в стригой против волята си, но двамата Озера доброволно бяха избрали да станат стригои, за да постигнат безсмъртие. По ирония на съдбата тъкмо това им бе струвало живота, защото бяха убити от пазителите, които ги преследваха. Таша бе отгледала Кристиан (преди да постъпи в Академията) и беше една от влиятелните фигури в движението, поддържащо мороите, които искаха да се бият със стригоите.
С белег или не, аз й се възхищавах и я намирах за красива. От начина, по който й се мазнеше баща ми, беше съвсем ясно, че и той също. Наля й чаша шампанско и й прошепна нещо, което я разсмя. Тя се наведе напред, сякаш му споделяше съкровена тайна и той също се засмя. Ченето ми увисна. Дори от такова разстояние беше очевидно, че двамата флиртуват.
— Мили Боже! — промърморих и потръпнах. Побързах да се извърна отново към Кристиан и Джил.
Кристиан се разкъсваше между удоволствието, което му доставяше явното ми смущение, и собственото му притеснение да наблюдава как жената, на която гледаше като на своя майка, се сваля с някакъв тип с репутацията на опасен мафиот. Миг по-късно изражението на Кристиан омекна, той насочи поглед към Джил и ние подновихме разговора си.
— Хей, ти не се нуждаеш от мен — рече изведнъж Кристиан. — Наоколо има доста, които чакат да ти изкажат възхищението си. Преди да се усетиш, като супергероиня ще се сдобиеш с клуб от почитатели.
Усмихнах се, но приятните ми чувства изведнъж бяха разтърсени от изблик на ревност. Ала всъщност не беше моята. Беше на Лиса и нахлуваше в мен през връзката ни. Сепната, аз се огледах и я видях в другия край на помещението. Гледаше Кристиан, докато той говореше с Джил.
Трябва да отбележа, че доскоро Кристиан и Лиса излизаха заедно. Нещо повече от това. Двамата бяха лудо влюбени един в друг и честно казано, смятам, че още са. За нещастие, последните събития обтегнаха връзката им и Кристиан скъса с нея. Той я обичаше, но изгуби доверие в нея. Лиса бе загубила контрол над постъпките си, когато едно друго момиче морой на име Ейвъри Лазар, което също владееше магията на духа, реши да я подчини на волята си. Накрая ние спряхме Ейвъри и понастоящем тя бе заключена в заведение за душевно болни, поне това чух за последно. Кристиан вече знаеше причините за ужасното поведение на Лиса, но злото бе сторено. Отначало Лиса беше много потисната, но после тъгата й се бе превърнала в гняв.
Тя твърдеше, че повече не желае да има нищо общо с него, но връзката ни я издаваше. Винаги ревнуваше от всяко момиче, с което Кристиан говореше — особено от Джил, с която той напоследък прекарваше доста време. Аз знаех със сигурност, че помежду им няма нищо романтично. Джил го възприемаше като страхотно мъдър учител и идол, но нищо повече. Ако тя си падаше по някого, то това беше Ейдриън, който винаги се бе отнасял към нея като към по-малка сестра. Всъщност всички ние гледахме по този начин на нея.
Кристиан проследи погледа ми и изражението му стана сериозно. Осъзнала, че е привлякла вниманието му, Лиса тутакси се извърна и се впусна в разговор с първия тип, който й попадна — един готин дампир от моя клас. Тя пусна в ход чара си, което се отдаваше много лесно на тези, които владееха духа, и много скоро двамата се смееха и бъбреха също както Таша и Ейб. Моят купон се бе превърнал в терен за скоростни свалки.