Кристиан се извърна отново към мен.
— Е, тя явно никак не скучае.
Завъртях очи. Лиса не беше единствената, която ревнуваше. Както тя се ядосваше, когато Кристиан се движеше с други момичета, така и Кристиан се дразнеше, когато тя говореше с други момчета. Беше адски вбесяващо. Вместо да признаят взаимните си чувства и да се опитат да оправят нещата помежду си, тези двама идиоти продължаваха да демонстрират нарастваща враждебност един към друг.
— Ще престанеш ли да се държиш като глупак и някой ден да поговориш с нея като разумна личност? — изпъшках аз.
— Разбира се — отвърна той горчиво. — В деня, когато тя започне да се държи като разумна личност.
— Господи! Вие, приятели, ще ме накарате да си оскубя косата.
— Ще бъде жалко да се съсипе толкова хубава коса — подметна Кристиан. — Освен това поведението й е пределно ясно.
Понечих да възразя и да му кажа колко е глупав, но той явно нямаше намерение да изслуша лекцията, която щеше да чуе най-малко за десети път.
— Хайде, Джил, да вървим — рече безцеремонно. — Роуз трябва да обърне внимание и на останалите си гости.
Той побърза да отстъпи настрани. Мина ми мисълта дали да не използвам нещо по-убедително от думите, за да му налея малко здрав разум, когато се разнесе друг глас.
— Кога ще оправиш това? — Таша стоеше до мен и клатеше глава, докато наблюдаваше как племенникът й се отдалечава. — Тези двамата трябва пак да се съберат.
— Аз го зная. Ти го знаеш. Само те, изглежда, не го проумяват.
— Е, по-добре се заеми с това — не се отказваше Таша. — Ще стане твърде късно, ако Кристиан замине за някой колеж в другия край на страната. — Изрече последното някак сухо и раздразнено.
Съгласно споразумението си с Татяна, Лиса щеше да постъпи в Лихай — университет, който се намираше близо до кралския двор. Така Лиса щеше да учи в по-голям университет от тези, които обикновено посещаваха мороите, но в замяна щеше да прекарва голяма част от времето си в двора, за да се научи на кралския етикет.
— Зная — промърморих недоволно. — Но защо аз трябва да оправям нещата помежду им?
Таша се усмихна.
— Защото само ти си достатъчно силна, за да ги накараш да се вразумят.
Реших да не обръщам внимание на намека на Таша, най-вече защото докато разговаряше с мен, нямаше да говори с Ейб. Погледнах през залата и внезапно замръзнах. Сега той говореше с моята майка. Въпреки околния шум, откъслеци от разговора им достигнаха до мен.
— Джанин — с чаровна усмивка поде той, — не си остаряла нито с ден. Би могла да бъдеш сестра на Роуз. Спомняш ли си онази нощ в Кападокия?
Може да се каже, че майка ми се изкиска. Никога досега не я бях чувала да го прави. Реших, че нямам желание да го чуя отново.
— Разбира се. И много добре си спомням с какво желание ми помогна, когато се скъса презрамката на роклята ми.
— Мили Боже — промърморих. — Той е непоправим.
Таша ме изгледа озадачено, докато не видя за кого говоря.
— Ейб? Всъщност е голям чаровник.
Изпъшках.
— Извини ме.
Насочих се към родителите си. Бях приела, че някога са имали любовна връзка, която е довела до зачеването ми, но това не означаваше, че исках да съживят миналите чувства. Когато ги приближих, двамата обсъждаха някаква разходка по плажа. Незабавно дръпнах баща си за ръката. Стоеше прекалено близо до нея.
— Хей, може ли да поговоря с теб? — попитах го.
Той изглеждаше изненадан, но сви рамене.
— Разбира се. — Усмихна се многозначително на майка ми. — По-късно ще си поговорим.
— Нима никоя жена не е в безопасност около теб? — изсумтях възмутено, докато го отвеждах.
— За какво говориш?
Спряхме до купата с пунш.
— Ти флиртуваш с всяка жена в тази стая!
Обвинението ми изобщо не го притесни.
— Е, тук има толкова много хубави жени… За това ли искаше да говорим?
— Не! Исках да разбера защо си заплашвал гаджето ми! Нямаш право на това.
Тъмните му вежди отскочиха нагоре.
— Какво, онова ли? Не беше нищо. Само малко бащинска загриженост за обичната дъщеря.