Роклята, която избрах за вечерта, беше вишневочервена, от ефирна материя, великолепна за лятото. Деколтето беше прилично, а късите паднали ръкави й придаваха класическа елегантност. С косата си, вързана на опашка ниско на тила, за да закрива превръзката, почти имах вид на порядъчна приятелка — което за пореден път доказва колко измамна е понякога външността, имайки предвид, че кроях налудничав план да върна предишния си възлюбен от света на мъртвите.
Ейдриън ме изгледа от главата до петите, когато пристигнах в къщата на родителите му. Те поддържаха постоянна резиденция в кралския двор. Усмивката му беше знак, че е харесал това, което е видял.
— Одобряваш ли? — попитах го и се завъртях.
Той плъзна ръка около кръста ми.
— За нещастие, да. Надявах се, че ще се появиш в нещо по-предизвикателно. Нещо, което би скандализирало родителите ми.
— Понякога изглежда така, сякаш не се интересуваш от мен като личност — отбелязах, докато влизахме вътре. — Сякаш ме използваш само за да шокираш околните.
— И двете, малък дампир. Интересувам се от теб като личност и те използвам, за да шокирам околните.
Прикрих усмивката си, докато икономката на семейство Ивашков ни водеше към трапезарията. В кралския двор имаше ресторанти и кафенета, закътани сред сградите, но благородниците морои като родителите на Ейдриън смятаха, че е много по-стилно да дадат изискана вечеря в дома си. Аз бих предпочела да сме на публично място. Така щях да имам много повече възможности да избягам.
— Ти сигурно си Роуз.
Мислите ми за евентуално бягство бяха прекъснати от много висока и много елегантна жена морой, която влезе в стаята. Носеше дълга, тъмнозелена сатенена рокля, идеално подхождаща на цвета на нейните — и на Ейдриън — очи и която тутакси ме накара да се почувствам не на място. Тъмната й коса бе прибрана в кок и тя ми се усмихна с искрена топлота, докато стискаше ръката ми.
— Аз съм Даниела Ивашков — представи се жената. — Приятно ми е най-после да се запозная с теб.
Така ли бе наистина? Аз машинално отвърнах на ръкостискането й.
— На мен също ми е приятно, лейди Ивашков.
— Наричай ме Даниела, моля те. — Извърна се към Ейдриън и зацъка, докато оправяше яката на закопчаната му догоре риза. — Честно, скъпи — промърмори укорително, — поглеждаш ли се някога в огледалото, преди да излезеш от стаята? Косата ти е ужасна.
Той я отбягна ловко, когато посегна към косата му.
— Шегуваш ли се? Прекарах часове пред огледалото, за да постигна това съвършенство.
Майка му въздъхна измъчено.
— Понякога не мога да реша дали съм щастливка или не, че нямам други деца. — Зад нея прислугата безшумно подреждаше храната върху масата. От чиниите се надигаше пара и стомахът ми реагира. Надявах се никой да не е чул. Даниела погледна към коридора пред нея. — Нейтан, ще побързаш ли? Храната изстива.
Няколко минути по-късно по украсения дървен под отекнаха тежки стъпки и Нейтан Ивашков влезе в стаята. Също като съпругата си и той бе облечен официално, синята сатенена вратовръзка блестеше на фона на строгото черно сако. Добре, че в стаята имаше климатик, иначе сигурно щеше да заври под дебелия плат. Най-отличителното във външността му и това, което си спомнях от първата ни среща, бе сребристата му коса и мустаците. Запитах се дали и косата на Ейдриън ще изглежда така, когато остарее. Не, никога нямаше да разбера. Ейдриън сигурно щеше да започне да я боядисва при първия сив косъм, появил се в косата му.
Бащата на Ейдриън може и да беше точно такъв, какъвто го помнех, но беше съвсем ясно, че той няма понятие коя съм аз. Всъщност изглеждаше искрено стъписан, когато ме видя.
— Това е приятелката на Ейдриън, Роуз Хатауей — представи ме мило Даниела. — Нали си спомняш, той спомена, че ще я покани тази вечер.
— Приятно ми е да се запозная с вас, лорд Ивашков.
За разлика от съпругата си, той не предложи да го наричам на малко име, което малко ме успокои. Стригоят, който насилствено бе превърнал Дмитрий, също се казваше Нейтан и за нищо на света не исках да произнасям това име. Бащата на Ейдриън ме огледа от горе до долу, но не с възхищението, което Ейдриън бе показал по-рано. Приличаше на някой, изправил се пред нещо странно.