— О, момичето дампир.
Забележката му не прозвуча грубо, само незаинтересовано. Искам да кажа, не ме беше нарекъл кървава курва или нещо подобно. Седнахме на масата и въпреки че Ейдриън запазваше типичната си усмивка „на кого му пука“, имах чувството, че много, ама много се нуждае от една цигара. Вероятно и от силен алкохол. Явно компанията на родителите му не му доставяше особено удоволствие. Когато един от прислугата напълни чашите ни с вино, Ейдриън живна и тутакси изпразни своята. Метнах му предупредителен поглед, който той напълно пренебрегна.
Нейтан със завидна бързина успяваше да се справи с печеното свинско, полято с балсамов сос, без това да накърни елегантния му и благопристоен вид.
— И така — поде той, насочил вниманието си към Ейдриън, — сега, след като Василиса се дипломира, какво смяташ да правиш със себе си? Няма да продължиш да се мотаеш с учениците от горните класове, нали? Повече няма смисъл да оставаш в Академията.
— Не зная — отвърна Ейдриън лениво. Поклати глава, увеличавайки допълнително внимателно постигнатия елегантен безпорядък на косата си. — Доста ми харесва да движа с тях. Те смятат, че съм много по-забавен, отколкото наистина съм.
— Не се учудвам — процеди баща му. — Ти изобщо не си забавен. Време е да се заемеш с нещо продуктивно. Ако нямаш намерение да се върнеш в колежа, не е зле поне да присъстваш на някоя от семейните бизнес срещи. Татяна доста те е разглезила, но можеш да научиш много от Руфъс.
Бях осведомена достатъчно за кралските политици, за да позная името. Най-възрастният член на всяка фамилия обикновено беше „принц“ или „принцеса“, участваше в Кралския съвет и можеше да бъде избран за крал или кралица. Когато Татяна взе короната, Руфъс стана принцът във фамилията Ивашков, тъй като беше следващият й най-възрастен член.
— Вярно е — отвърна Ейдриън с безизразна физиономия. Почти не бе докоснал храната си, само я побутваше в чинията. — Наистина бих искал да разбера как успява да държи в тайна от жена си двете си любовници.
— Ейдриън! — рече рязко Даниела и по бледите й страни плъзна руменина. — Не говори подобни неща на масата, особено пред гости.
Нейтан, изглежда, отново ме забеляза и махна пренебрежително с ръка.
— Тя няма значение. — Прехапах долната си устна и потиснах желанието да проверя дали бих могла да хвърля чинията си от китайски порцелан като фризби и да го цапардосам по главата. Реших да се въздържа. Не само щях да съсипя вечерята, но и вероятно нямаше да улуча. Нейтан отново извърна намръщеното си лице към сина си. — Но ти имаш. Няма да търпя да се шляеш наоколо и да не вършиш нищо, нито пък да използваш моите пари за целта.
Нещо ми подсказваше да не се меся в това, но не можех да понеса да гледам как бащата на Ейдриън го унижава. Ейдриън наистина се шляеше и пилееше пари, но Нейтан нямаше право да му натяква това. Искам да кажа, аз го подигравах през цялото време, но това беше различно.
— Може би трябва да отидеш в Лихай с Лиса — предложих. — Да продължиш да изучаваш духа с нея и междувременно… да вършиш това, което си правил, докато си бил в колежа…
— Да пие и да не посещава часовете — довърши Нейтан.
— Изобразително изкуство — намеси се Даниела. — Ейдриън изучаваше изобразително изкуство.
— Наистина ли? — възкликнах и се извърнах изненадано към него. Не зная защо, но можех да си го представя като артистична натура. Напълно пасваше на непостоянното му и капризно поведение. — Това би било страхотно. Можеш да продължиш.
Той сви рамене и довърши втората си чаша вино.
— Не зная. Този колеж навярно ще има същия проблем като последния.
Намръщих се.
— И какъв беше този проблем?
— Домашни упражнения.
— Ейдриън! — изръмжа баща му.
— Всичко е наред — безгрижно заяви Ейдриън. Отпусна нехайно ръка върху масата. — Всъщност не се нуждая от работа или допълнителни пари. След като двамата с Роуз се оженим и си народим деца, просто ще си живея от заплатата й като пазител.
Всички замръзнаха, дори и аз. Знаех отлично, че се шегува. Искам да кажа, че дори и да имаше някакви фантазии за брак и деца (а аз бях съвсем сигурна, че няма), скромната заплата на пазител никога нямаше да му осигури разточителния начин на живот, на който бе свикнал.