Явно обаче бащата на Ейдриън не смяташе, че синът му се шегува. Даниела, изглежда, се колебаеше. А аз се чувствах адски неудобно. Това беше много, много неподходяща тема за разговор на подобна вечеря. Не можех да повярвам, че Ейдриън бе стигнал толкова далеч. Дори не смятах, че виното е виновно. Ейдриън просто обичаше да дразни баща си.
Ужасната тишина ставаше все по-тягостна. Моят инстинкт ми крещеше да запълня празнотата в разговора, ала нещо друго ми подсказа да запазя мълчание. Напрежението се увеличи. Когато входният звънец иззвъня, четиримата едва не подскочихме от столовете си.
Икономката, Тори, побърза да отвори, а аз мислено си отдъхнах. Неочакваният посетител може би щеше да разсее напрежението.
А може би не.
Когато се върна, Тори се прокашля и страните й пламнаха, докато местеше поглед от Даниела към Нейтан и обратно.
— Нейно кралско величество кралица Татяна е тук.
Не. Не може да бъде!
Тримата Ивашков се изправиха рязко, а секунда по-късно и аз се присъединих към тях. Когато по-рано Ейдриън ми каза, че кралица Татяна можела да се отбие, изобщо не му повярвах. По изражението на лицето му можех да заключа, че той също бе изненадан. Но нямаше съмнение, че тя наистина бе тук. Плъзна се в стаята, облечена елегантно в това, което за нея беше обикновеното бизнес облекло: ушити по поръчка черни панталони, сако, поръбено с кантове от червена коприна, и отдолу дантелена блуза. В тъмната й коса блестеше малка шнола, украсена със скъпоценни камъни, а онзи неин надменен поглед се втренчи в нас, докато припряно се кланяхме. Дори членовете на собственото й семейство спазваха официалностите.
— Лельо Татяна — заговори Нейтан, насилвайки се да изобрази нещо като усмивка на лицето си. Не мисля, че му се случваше често да го прави. — Ще се присъединиш ли към нас за вечеря?
Тя махна нетърпеливо с ръка.
— Не, не. Не мога да остана. Имам среща с Присила, но реших да се отбия, когато чух, че Ейдриън се е върнал. — Погледът й се спря върху него. — Не мога да повярвам, че си тук цял ден, а не си дошъл да ме посетиш. — Гласът й беше студен, но се кълна, че в очите й блеснаха развеселени пламъчета. Беше плашещо. Никога не съм мислила за нея като за топла и мила личност. Цялото това преживяване да я видя извън някоя от приемните й зали ми се струваше абсолютно нереално.
Ейдриън й се ухили. Явно в момента само той се чувстваше удобно в присъствието на владетелката на мороите. Поради причини, които така и не проумявах, Татяна обичаше и глезеше Ейдриън. Не може да се каже, че не обичаше останалите членове на семейството си; просто беше ясно, че той е любимецът й. Това винаги ме е изненадвало, имайки предвид какъв негодник беше той понякога.
— Ами, предположих, че имаш много по-важни неща за вършене, отколкото да се срещаш с мен — рече той. — Освен това отказах цигарите и сега няма да можем да се промъкваме в стаичката зад тройната зала, за да изпушим тайно по една.
— Ейдриън! — произнесе възмутено Нейтан, почервенял като рак. Хрумна ми, че мога да устроя състезание по надпиване, основаващо се на това колко пъти досега бе възкликнал неодобрително името на сина си. — Лельо, съж…
Татяна вдигна отново ръка.
— О, млъкни, Нейтан. Никой няма желание да слуша излиянията ти. — Едва не се задавих. Да се намираш в една и съща стая с кралицата, си беше страховито, но почти си заслужаваше възможността да видиш как Нейно величество небрежно скастря самия лорд Ивашков. Извърна се отново към Ейдриън и изражението й омекна. — Най-после си ги отказал? Време беше. Предполагам, че се дължи на теб?
Отне ми миг, за да включа, че говори на мен. До този момент някак си се надявах, че може да не ме е забелязала. Това изглеждаше единственото възможно обяснение защо още не им се бе разкрещяла да изгонят незабавно непокорната кървава курва. Беше шокиращо. Тонът й съвсем не беше обвиняващ. По-скоро… впечатлен.
— А-ами, не бях аз, Ваше Величество — смотолевих. Смиреното ми поведение беше далеч от държанието ми при последната ни среща. — Ейдриън бе този, който прояви, ъ-ъ-ъ, решителността да го направи.
Бог да ми е на помощ, но Татяна се изкиска.
— Много дипломатично. Би трябвало да те разпределят да охраняваш някой политик.
На Нейтан никак не му се нравеше това, че бях станала център на вниманието. Аз също не бях сигурна дали се чувствам поласкана или не.
— Двете с Присила делова среща ли имате тази вечер? Или просто приятелска вечеря?