Усмивката на Даниела беше мила, но малко принудена.
— А ти смяташ ли да останеш завинаги с него? Планираш ли да се омъжиш за него и да създадеш семейство?
Въпросът й ме свари напълно неподготвена.
— Аз… не… имам предвид, не искам да обидя Ейдриън. Просто никога…
— Не си планирала изобщо да имаш семейство? — Лейди Даниела кимна с разбиране. — Така си помислих и аз. Повярвай ми, зная, че Ейдриън не говореше сериозно. Понякога всички започват да си правят заключения за неща, които дори не са се случили. Чувала съм за теб, Роуз — всички са чували. И ти се възхищавам. Въз основа на това, което съм научила, предположих, че не си от този тип жени, които ще се откажат от професията си, за да станат съпруги и майки.
— Права сте — признах.
— В такъв случай не виждам никакъв проблем. И двамата сте млади. Ти имаш право да се забавляваш и да правиш каквото си искаш сега, но аз — и двете — знаем, че дори и през целия си живот да се виждаш от време на време с Ейдриън, ти никога няма да се омъжиш, нито да създадеш семейство. И няма нищо общо с това, което Нейтан или някой друг казва. Просто така е устроен светът. Ти си устроена така. Виждам го в очите ти. Татяна също го е осъзнала и затова се е успокоила. Ти имаш нужда да се биеш и това ще правиш. Поне ако наистина смяташ да бъдеш пазител.
— Смятам. — Взирах се удивено в нея. Поведението й ме шашваше. Тя беше първата представителка на аристократичен род, която не се плашеше, нито побесняваше от идеята за връзка между морой и дампир. Ако и други споделяха възгледите й, това щеше да направи много по-лесен живота на мнозина. И тя беше права. Нямаше значение какво мисли Нейтан. Нямаше да има значение, дори Дмитрий да беше тук. Най-важното беше, че двамата с Ейдриън никога нямаше да бъдем заедно до края на живота си, защото аз винаги щях да съм пазител и никога нямаше да си прахосвам времето, както правеше той. Осъзнаването на това ме изпълни с усещане за свобода, но и с… малко тъга.
Зад нея видях Ейдриън, който приближаваше по коридора. Даниела се наведе напред и снижи глас. Когато заговори, в тона й се долавяше тъжна нотка, като на майка, загрижена за сина си.
— Но, Роуз, независимо че нямам нищо против двамата да сте заедно и да сте щастливи, моля те, опитай се да не разбиеш сърцето му твърде много, когато настъпи моментът да се разделите.
Глава 4
Реших, че е по-добре да не споменавам пред Ейдриън за разговора си с майка му. Докато вървяхме обратно към сградата за гости, не беше нужно да притежавам по-специални психически способности, за да усетя обърканите му чувства. Баща му го беше ядосал, но разбирането на майка му го бе обнадеждило. Не исках да развалям това, като му съобщя, че тя няма нищо против да се срещаме, защото е сигурна, че отношенията ни са нещо временно, само за забавление.
— Значи ще излизаш с Лиса? — попита той, когато пристигнахме пред стаята ми.
— Да, съжалявам. Нали се сещаш, момичешки работи. — И под момичешки работи имах предвид влизане с взлом.
Ейдриън изглеждаше малко разочарован, но знаех, че не ревнува от нашето приятелство. Усмихна ми се леко, прегърна ме през кръста и се наведе, за да ме целуне. Устните ни се срещнаха и онази топлина, която винаги ме изненадваше, се разля по тялото ми. След няколко сладки мига двамата се разделихме, но погледът в очите му показваше, че не му беше лесно да го стори.
— Ще се видим по-късно — обещах му.
Той ме целуна още веднъж набързо и се запъти към стаята си.
Незабавно тръгнах да търся Лиса, която си беше в стаята. Взираше се настойчиво в една сребърна лъжица и през връзката ни усетих намерението й. Опитваше се да я пропие с внушението на духа, така че този, който я вземе, да се развесели.
Запитах се дали го прави заради себе си, или е просто случаен експеримент. Не проникнах по-дълбоко в съзнанието й, за да разбера.
— Лъжица? — попитах развеселено.
Тя сви рамене и я остави.
— Хей, не е лесно да намериш сребро, удобно за държане. Трябва да се задоволя с това, което ми е под ръка.
— Е, така може да устройваш весели партита.
Тя ми се усмихна и вдигна крака си върху абаносовата масичка за кафе, поставена в средата на дневната на малкия й апартамент. Всеки път щом я видех, неволно си спомнях за лъскавите черни мебели в моя апартамент-затвор в Русия. Бих се с Дмитрий с кол, направен от крака на стол в подобен стил.