— Като заговорихме за партита… как мина твоето вечерно парти?
— Не беше толкова лошо, колкото се опасявах — признах. — Обаче не съм знаела какъв задник е бащата на Ейдриън. Майка му си е направо готина. Няма нищо против, че сме заедно.
— Да, срещала съм я. Тя е мила… макар че никога не съм смятала, че е чак толкова мила, че да няма нищо против една скандална връзка. Предполагам, че Нейно кралско величество не се е появила? — Лиса се шегуваше, затова отговорът ми я шашна.
— Появи се и… не беше ужасно.
— Какво? „Не беше“ ли каза?
— Зная, зная. Беше толкова откачено. Беше посещение съвсем набързо, за да види Ейдриън, и се държа така, сякаш не е кой знае какво да присъствам и аз там. — Не си дадох труд да се задълбочавам в политическите възгледи на Татяна за бойните тренировки на мороите. — Разбира се, не се знае какво щеше да стане, ако беше останала. Може би щеше да се държи като предишната Татяна. В такъв случай щеше да ми е нужен пълен сребърен комплект от омагьосани прибори, за да ми попречат да забия нож в нея.
Лиса изохка.
— Роуз, не можеш да си правиш подобни шеги.
Ухилих се.
— Аз казвам неща, които ти се боиш да изречеш.
Това върна усмивката й.
— От доста време не съм чувала това — рече тя тихо. Пътуването ми до Русия бе накърнило нашето приятелство, но накрая осъзнах колко много означава то за мен.
През останалото време мързелувахме, говорихме за Ейдриън, клюкарствахме. Изпитах облекчение, че е преодоляла мрачното си настроение заради Кристиан, но с напредването на деня безпокойството й за предстоящата ни мисия с Мия нарастваше.
— Всичко ще е наред — уверих я, когато стана време да тръгваме. Прекосихме отново моравите на кралския двор, облечени в удобни джинси и тениски. Беше хубаво да нямаш вечерен час, но в същото време ярката слънчева светлина ме правеше неспокойна. — Ще е лесно.
Лиса ме стрелна косо, но не каза нищо. Пазителите бяха специалните служби за сигурност в нашия свят, а това беше тяхната главна квартира. Проникването вътре щеше да е всичко друго, но не и лесно.
Когато се срещнахме с Мия, тя изглеждаше изпълнена с решителност и се почувствах окуражена от поведението й — и от това, че цялата бе облечена в черно. Истина е, че това нямаше да помогне много на слънчевата светлина, но по този начин се създаваше впечатлението, че в цялото начинание няма нищо нередно. Също като Лиса и аз умирах да разбера какво се бе случило с Кристиан. Но в същото време това бе тема, която беше по-добре да не се коментира.
Обаче Мия ни обясни плана си и трябва честно да призная, че имах чувството, че шансът е шестдесет и пет процента да сработи. Лиса се притесняваше за собственото си участие, тъй като то включваше внушението, но тя бе човек, който държеше на думата си и щеше да ми помогне. Няколко пъти обсъдихме всяка подробност, след което потеглихме към сградата, където се намираше главната квартира на пазителите. Бях идвала веднъж, когато Дмитрий ме доведе да се срещна с Виктор. Това беше преди да осъдят Виктор. Тогава го държаха в една от килиите, помещаващи се в крило, свързано с главната квартира. Както бе предвидила Мия, по това време почти нямаше хора.
Когато влязохме, ни посрещнаха на рецепцията, където можеше да се намери информация за всички административни офиси. Строг на вид пазител седеше зад бюро с компютър, заобиколен от маси и шкафове, пълни с папки. По това време на денонощието вероятно нямаше много работа, но си личеше, че дежури зорко на поста си. Зад него се виждаше врата, която привлече вниманието ми. Мия ни беше обяснила, че това е входът към тайните на пазителите, към досиетата им и главните офиси, но също и място, което се следеше с повишено внимание като една от рисковите зони в кралския двор.
Строг или не, служителят все пак се усмихна на Мия.
— Не е ли малко късно за теб? Не си дошла на урок, нали?
В отговор тя му се ухили. Навярно беше един от пазителите, с които се бе сприятелила, откакто живееше в двора.
— Не, просто доведох едни приятелки, които искат да ги разведа наоколо.
Той повдигна вежди и погледна към Лиса и мен. Кимна леко в знак на съгласие.
— Принцеса Драгомир. Пазител Хатауей — представи ни Мия.