— Госпожа Карп — ахнах. — Ти си онзи… ти беше замесен с госпожа Карп.
Той се скова, но сините му очи се присвиха предпазливо.
— Какво знаеш за това?
Преглътнах. Това, което бях направила — или се опитах да направя за Дмитрий — не беше прецедент.
— Ти я обичаше. Тръгна да я търсиш, за да я убиеш, след като тя… след като се превърна в стригой.
Госпожа Карп беше наша учителка преди няколко години. Тя владееше духа и когато страничните ефекти започнаха да помрачават разсъдъка й, тя направи единственото нещо, което можеше, за да го запази: стана стригой. Михаил, нейният любим, направи единственото, което той знаеше, че ще сложи край на това й състояние: да я открие и убие. Изведнъж осъзнах, че съм изправена пред герой на любовна история почти толкова драматична колкото моята.
— Но така и не я откри — додадох тихо. — Нали?
Той остана дълго време мълчалив, без да откъсва изпитателния си поглед от мен. Питах се за какво ли мисли. За нея? За собствената си болка? Или анализира мен?
— Не — рече накрая. — Наложи се да се откажа. Пазителите имаха повече нужда от мен.
Говореше със спокойния и овладян тон, типичен за пазителите, но в очите му видях болка — много по-голяма, отколкото изглеждаше. Поколебах се, преди да рискувам единствената възможност, която имах, за да не ме арестуват и вкарат зад решетките.
— Зная… зная, че имаш всички причини да ме измъкнеш оттук и да ме предадеш на властите. Би трябвало да го сториш. Това се предполага, че трябва да правиш… че аз трябва да правя. Но работата е там, че… — Отново кимнах към папката. — Ами, опитвам се да направя това, което и ти. Опитвам се да спася някого.
Той остана безмълвен. Вероятно можеше да се досети кого имах предвид и бе предположил, че „да спася“ означаваше „да убия“. След като ме познаваше, знаеше и кой е бил наставникът ми. Малцина знаеха за връзката ми с Дмитрий, но не беше трудно да се предположи, че съм загрижена за него.
— Безполезно е и ти го знаеш — рече накрая Михаил. Този път гласът му пресекна за миг. — Аз се опитах… опитах се толкова усърдно да я открия. Но когато веднъж изчезнат… те не искат да бъдат намерени… — Поклати глава. — Нищо не можем да направим. Разбирам защо го искаш. Повярвай ми, наистина разбирам. Но е невъзможно. Никога няма да го откриеш, ако той не желае.
Запитах се доколко мога да се доверя на Михаил, доколко би трябвало. Хрумна ми, че ако на този свят има друг, който да разбира какво преживявам, то това е този мъж. Освен това нямах много възможности за избор.
— Всъщност мисля, че мога да го намеря — казах бавно. — Той ме търси.
— Какво? — Веждите на Михаил отскочиха нагоре. — Откъде знаеш?
— Защото той, хм, изпраща ми писма.
Свирепото изражение на воин тутакси се завърна.
— Ако знаеш къде е, ако можеш да го намериш… трябва да поискаш подкрепление, за да го убиеш.
Последното ме накара да трепна и отново ме обзе колебание какви да са следващите ми думи.
— Ще ми повярваш ли, ако ти кажа, че има начин да го спася?
— Имаш предвид като го унищожиш?
Поклатих глава.
— Не… имам предвид наистина да го спася. Да се върне към първоначалната си същност.
— Не — незабавно възрази Михаил. — Това е невъзможно.
— Може и да е възможно. Познавам някой, който го е направил — превърнал е стригой в такъв, какъвто е бил преди това. — Е, добре, беше малка лъжа. Всъщност не познавах този някой, но нямах намерение да се впускам в обяснения за някой-който-познавал-друг-някой.
— Това е невъзможно — повтори Михаил. — Стригоите са мъртви. Неживи. Все същото.
— А ако има шанс? — настоях. — Ами ако може да бъде направено? Ами ако госпожа Карп — ако Соня — може отново да стане морой? Ако можете отново да сте заедно? — Според мен тя пак щеше да си е луда, но това бе допълнителна техническа подробност.
Стори ми се, че измина дяла вечност, преди да ми отговори. В мен се надигна още по-силно безпокойство. Лиса не можеше да поддържа внушението вечно, а аз бях казала на Мия, че ще свърша бързо. Планът можеше да се издъни, ако не изчезна по-бързо оттук. Но докато наблюдавах колебанията му, видях как маската му се пропуква. След цялото това време той продължаваше да обича своята Соня.
— Ако това, което казваш, е истина, макар че аз не го вярвам, тогава ще дойда с теб.