Мъжът стоеше с протегната ръка, сякаш Джоуди щеше да премисли и да разбере, че допуска грешка. След като шокът му премина, тя усети гнева му. Наистина беше ядосан. За пръв път забелязваше някаква проява на чувства у непознатия и си помисли: Добре. Пукни от яд, нещастнико. Ненавиждаше го. Макар и ужасена, най-силното й желание в момента бе да го нарани заради стореното. Ако можеше, бе готова да го убие. Искаше й се да го разкъса на парчета.
Ела да видиш какво ще ти се случи.
Заплахата от течността за запалки и тлеещото дърво бе достатъчна, за да го държи на разстояние, но тя не можеше да го накара да остане на място, ако не е срещу него.
Той обикаляше бавно и се опитваше да достигне до Джоуди откъм далечната страна на огъня. За момент пламъците го скриха — виждаше единствено дяволското лице. После мъжът се дръпна настрани и тя отново го съзря целия.
Бавни, предпазливи движения.
Той спря в края на сечището и тя разбра, че е успял да отреже пътя й за бягство. Все още можеше да хукне към града, но сега похитителят бе застанал по близо. Пред нея имаше километри гора и ако побегнете, той щеше да я преследва безмилостно. Дори да бе имала шанс да успее, вече го бе пропуснала.
Без да откъсва очи от мъжа, Джоуди протегна ръка назад и дръпна вратата. Може би Скот бе все още жив и тя щеше да го измъкне. Навярно двамата щяха да успеят да надвият непознатия.
— Защо не оставиш тези неща?
Тя поклати глава.
Мъжът едва се владееше.
— Върни се в постройката.
— Майната ти.
— Ако се върнеш — продължи той през стиснати зъби, — и двамата ще се престорим, че това никога не се е случвало.
Вратата не искаше да се отвори. Извърна поглед назад за секунда — тук имаше резе — и веднага насочи вниманието си към непознатия.
Той бе използвал момента, за да пристъпи напред.
Вратата бе заключена много по-здраво от нейната. Можеше да я отвори, но трябваше да вложи внимание и усилие, а мъжът нямаше да й позволи. Освен това й бяха нужни и двете ръце.
— Няма да те нараня — обеща той.
Направи още една стъпка.
— Това е просто игра.
Когато изрече тези думи, нещо в Джоуди се надигна. Внимавай, предупреди я гласът, когато Скот крещеше. Използвай го, когато имаш възможност. Не бе забравила нито една мъчителна секунда. Все още усещаше вината и болката, безсилието и гнева. Всички чувства изригнаха.
— Майната ти! — Преви се почти надве от ярост и го заплю. Искаше да го убие. — Чух те какво му причини, скапан извратеняко!
Ръцете й трепереха. Тлеещата цепеница не спираше да танцува пред нея.
— Майната ми ли? — Мъжът се бе овладял. Маската се сгърчи, когато той се намръщи. — Какво знаеш, мръсна курво? Нямаш никаква представа защо го правя. Изобщо не знаеш какво е да обичаш едно дете.
Отново пристъпи към нея. Джоуди размаха горящото дърво, но от топлината всичко пред погледа й се размаза. Той не се страхуваше, бе обладан от гняв.
— Нямаш никаква представа какво е любовта.
Тя сипа течност за запалки върху края на цепеницата. Дървото пламна.
— Назад — предупреди тя.
— Или какво?
След тези думи се втурна към нея, протегнал свободната си ръка, стиснал ножа с другата, готов да замахне. Тя загуби равновесие и отстъпи настрани. Изтегляше се обратно към огъня, пръскайки го с възпламеняващата смес. Подпали го. Убий го.
Той вдигна ръка, за да покрие очите си, но ненадейно замахна към нея. Ножът проряза въздуха пред лицето й.
— Ела тук! Върни се, мръсна кучко!
Ненавиждаше го. Мъжът бе едър, висок и настъпваше. Не спираше да размахва кутията и да го пръска с течността, докато отстъпваше назад.
Той се хвърли към нея — огромен и силен.
Държеше ножа ниско и й крещеше като обезумял — опитваше се да я стресне, да я уплаши, да я накара да отстъпи и да се примири със съдбата си. Това бе първият й инстинкт, но Джоуди се пребори с него — нали не си забравила крясъците на Скот — и стисна с лявата ръка кутията с всички сили.
Газта го заля и в същия миг той се блъсна в нея и я запрати някъде назад. Тя се строполи на земята, преди да разбере какво става. Усети, че пада тежко, опита се да извика, но не й беше останал дъх. Болка. Паника. Разгарялото се дърво бе между тях и тя почувства парещата топлина от едната страна на лицето си. След това мъжът се хвърли напред и цепеницата изчезна с него.
Джоуди остана да лежи неподвижна в продължение на цяла една секунда, прекалено стресната от падането, за да мръдне. После — давай — се насили да се превърти в обратната посока. Спечели няколко сантиметра безопасност. Само че мъжът пристъпваше през сечището към нея.