Едва потисна желанието си да хукне.
Скот. Трябва да видя Скот.
— Господине — провикна се Уестморланд. — Важно е. От хората на мястото.
Джон докосна слушалката в ухото.
— Марк, ще ти позвъня след малко.
Тръгна бързо към полицая. Уестморланд все още слушаше, навел глава на една страна. Кимаше. Вдигна очи.
— Намерили са бележка, господине. Била е в една от каменните сгради.
— Кажи им да я прочетат.
— Би ли я прочел, моля те.
Уестморланд отново замълча и се заслуша.
— „Уважаеми детектив Мърсър“ — започна той.
4 декември, 27 минути до изгрева
6,51 часът
Марк
Седях в офиса и преглеждах файловете. Пропусках нещо. В това нямаше съмнение, защото бях сигурен, че съм прав. Убиецът бе започнал трета игра с Джеймс Риърдън. Него бе накарал да чака в гората и да държи Джоуди в плен до изгрева. Това не беше мъчение, а жертва, която бе направил срещу живота на детето си. 50/50 убиецът може и да не успееше да извлече любов от тях, но Риърдън също щеше да има полза от играта.
Онова, което Мърсър каза, също бе истина — трима свидетели, без каквато и да е връзка помежду си, бяха разпознали Риърдън. Приятелят на Аманда Тейлър, Колин Барне, бе идентифицирал Риърдън като човека, отвлякъл собственото си дете. Меган Кук го бе видяла да влиза в къщата, наета от Карл Фармър. Скот бе сигурен, че това е мъжът, дошъл да отчита водомери преди месец. Не беше възможно и тримата да лъжат. Заедно бяха изплели своя мрежа, а Риърдън се бе хванал в средата. Значи имаше нещо, което пропусках.
Отворих записа на разговора с Меган. Ако убиецът е следил Риърдън отдавна, лесно би могъл да използва негова снимка, когато е вадел разрешително за вана и е наел гнездото на Карл Фармър. Сигурно е накарал Риърдън рано сутринта да остави маската и по този начин да се разкрие.
Прегледах файла.
Ето.
Видя ли го, когато пристигна? — бях попитал аз.
Да, говорех по телефона и бях на прозореца.
Така и не ми каза с кого е разговаряла. След това я попитах колко време е прекарал Риърдън в къщата.
Малко. Аз говорих по телефона не повече от минута и го видях, когато излезе, не се застоя.
Не се е застоял. Възможно ли е да е видяла истинския убиец? Заблудил я е поради някаква причина, независимо каква. Цялата работа е била така замислена, че тя да бъде на прозореца, когато Джеймс Риърдън се появи пред къщата. Единствената съседка, видяла 50/50 убиеца, е била подведена, за да насочи и нас към грешна следа. Така той можеше да ни очаква, да ни предизвика, както вярваше Мърсър, без да има опасност да го заловим.
Оставаха свидетелските показания на Скот и Колин Барне. Първият не бе на себе си в момента, следователно не можех да му вярвам напълно, но вторият беше категоричен: Джеймс Риърдън го бе нападнал и бе отвлякъл собственото си дете. А в това нямаше смисъл, защото, ако исках теорията ми да се окаже вярна, 50/50 убиецът трябваше да е отвлякъл бебето, за да изнудва Риърдън.
Значи или Колин Барне грешеше, или лъжеше.
Включих файла с отвличането на Карли Риърдън. Сърцето ми започна да бие като полудяло.
Изявлението на Барне се зареждаше. Докато чаках, се замислих над възможно обяснение. Може той да не е видял нападателя, но като е знаел как е постъпвал Риърдън досега, да е направил предположение. Доста разумно предположение, но дали…
Файлът се отвори и аз престанах да мисля.
Ето го, беше на екрана. Загледах се за момент, неспособен да схвана какво привличаше очите ми като магнит.
— Нещо… просто не бе възможно. Това…
Светът се залюля.
Някъде в болницата гръмна аларма.
4 декември, 25 минути до изгрева
6,52 часът
Скот
Вече нямаше апартамент. Нямаше го удобното канапе, на което да седне. Нямаше я и Джоуди, да полегне в съседната стая. Сънищата се бяха отказали от преструвките и спомените му вече не бяха скрити зад пъстроцветни одежди; измамата си бе отишла. Сега, докато спеше, Скот се оказа отново в каменната къща в гората, отпуснат на неудобните камъни, свит, пробождан от всевъзможни болки. Мъжът с дяволската маска бе клекнал пред него.
— Сляп си за истината.
Похитителят бе насочил светлината на фенерче към брадичката на маската и я бе осветил.
— Ти не я обичаш. Вече нямаш чувства към нея.
Това е игра, напомни си Скот. Мъжът беше дяволът, което означаваше, че лъже. Джоуди не му бе изневерила. Нито едно от нещата, които той каза, не бе истина. Не беше възможно.