На бледата светлина приличаше на труп, оживял незнайно как. Целият бе оплескан с кръв. Ръката, в която стискаше ножа, бе покрита. Искаше ми се отново да вдигна поглед към прозореца и усетих как ме завладява чувство на отчаяние. Съсредоточи се!
Направи нова стъпка към мен. Аз не помръднах.
— Остави я долу, Барне.
Дяволското лице бе отвратително — червена кожа и сплъстена черна коса — но аз си напомних, че това е просто маска, а под нея си крие човек. Може и да умееше да контролира болката, но лютият спрей щеше да го извади от строя. Щеше да затвори дробовете му дотолкова, че едва да успява да си поеме дъх, щеше да го остави без очи. Като се строполи на земята, можех да се справя с него. Господи, как само ми се искаше да използвам спрея, но той чудесно знаеше, че няма да посмея, докато държи детето.
— Остави я долу и остани на място.
Вместо да ме послуша, той вдигна ръката, в която стискаше ножа, смъкна маската от главата си я захвърли. Не можех да откъсна очи от пораженията и дори не забелязах, че тя падна в снега зад него. Истинското му лице бе много по-ужасно от маската. Лявата страна бе разкъсана, шевовете изпъкваха на подпухналата кожа. Едното око липсваше. На мястото му зееше разкъсана плът, където се виждаха още шевове, прилични на гъста настръхнала четина. Беше се обезобразил до неузнаваемост. Мъжът, с когото разговарях в болницата, бе пред мен с открити рани.
Изражението му под тях издаваше едва овладяна ярост. Ненавист. Опитах се да му отвърна по същия начин, когато той изръмжа.
— Хвърли оръжията и се махни от пътя ми.
Сирените зазвучаха доста по-близо.
Поклатих глава.
— Знаеш много добре, че няма да стане, Колин.
— Не се казвам Колин.
Детето се опитваше да се измъкне и блъскаше гърдите му с малките си ръчички. Той вдигна ножа и го задържа близо до лицето му. Паника проряза гнева ми…
— Недей…
— Тогава се махни от пътя ми.
Поколебах се. Ситуацията бе невъзможна. Нямаше да го оставя да се измъкне, просто нямаше начин. В същото време си давах сметка, че не мога да се справя с него. Съдейки по изражението му, той бе готов да изпълни заканата си. Чуваше сирените и нямаше никакво намерение да е тук, когато пристигнат. Ако бях решен да го спра, той нямаше какво да губи. Още една смърт не означаваше нищо за него.
Хайде. Мисли!
Това ти е работата.
— Риърдън направи каквото ти искаше — започнах аз. — Сега вече не можеш да нараниш дъщеря му. По този начин ще нарушиш правилата.
— Изгревът мина. Всички игри приключиха. Имаш три секунди.
— Не го прави, Колин.
— Две секунди.
Опря ножа в бузата на Карли.
— Една.
— Добре.
Отпуснах ръце и захвърлих спрея и палката настрани. При все това не помръднах. Всяка секунда бе от значение, докато се опитвах да измисля нещо.
— Сега се махни от пътя ми.
Не можех да направя друго, освен да отстъпя.
— Вече не искаш ли да разговаряш с мен?
— Приключихме. — Той се приближи и понечи да ме заобиколи. — От теб получих много повече, отколкото съм се надявал.
Намекът за Лиз ме накара да свия юмруци. Преди да успея да кажа и дума…
Светлини. Обляха ни отвсякъде. Сини и червени полицейски лампи хвърляха пулсираща светлина по къщата зад него. Не помръдвах. Той надникна над рамото ми за момент, после ме погледна отново, лицето му бе разкривено от гняв. Притисна ножа под брадичката на Карли Риърдън.
— Прекалено късно е, Колин — продължих аз. — Не можеш да се измъкнеш.
— Шшш — прошепна той на Карли, без да откъсва очи от мен.
Зад мен започнаха да се отварят врати. Чуха се бързи гласове.
— Полиция!
Въоръжените колеги подпряха шумно лакти по автомобилите, готови да стрелят. Пропука радио. Последваха забързани стъпки. Нямаше нужда да се обръщам, а и не смеех. Това бяха типичните звуци на въоръжения екип, който заемаше позиция и се подготвяше. Не ги виждах, но усетих, че са насочили оръжията си към нас. Пред тях бе Барне, убиецът на ченгета.
Вдигнах едната си ръка по-високо, въпреки че трепереше, и се провикнах:
— Детектив Марк Нелсън. Останете по местата си!
Ако имаше начин да стрелят, се молех да не се колебаят, макар да знаех, че рискът е много голям. Той щеше да има време да използва ножа. Дори да успееха да го повалят, не исках да мисля какво може да се случи, след като открият огън. Куршумът можеше да засегне и нас с Карли.