Беше усетил истината. Пролича по изражението му. Започваше да изпитва болка и тя се разпростираше също като отрова.
Ръката му не се ли отпусна леко? Поне така ми се стори. Ножът се отдръпна от гърлото на Карли Риърдън. Погледнах ръката му и забелязах, че трепери.
Притисни мръсника.
— Много съжалявам, Колин, но това е самата истина. Това е, което носиш в себе си. Дори не си предполагал, нали?
Целият бе пребледнял. Той бе изключително прецизен — планираше всичко много внимателно. Бе последователен. Самата мисъл, че е допуснал грешка, му идваше в повече. Всичко се проваляше.
— Това не е било жертва, а проява на любов — продължих аз. — Лиз не е искала да умра за нея.
Ръката му се отпусна още малко, докато ножът увисна. Едва сдържах желанието си да се хвърля към него. Продължих да гледам към гърдите му. Сега вече дишаше тежко и плитко и аз разбрах, че трябва да направя още малко усилие.
— Та питам се, колко ли още такива случаи си събрал?
Гърдите му замряха. Секунда по-късно, ножът падна на земята и потъна в снега. Той издаде едва доловим стон.
Отново вдигнах ръка и изкрещях с всички сили:
— Не стреляйте. Изчакайте!
Останах загледан в Барне. Той не откъсваше очи от мен, но искриците бяха помръкнали. Изражението му бе празно, почти шизофренично, сякаш умът му бе блокирал, за да избяга от ужаса, който зрееше в него. Той имаше нужда да трови любовта, преди да я отнеме от даден човек. Мисълта, че в него е попаднало чисто чувство, му бе непоносима.
Карли Риърдън продължаваше да се бори и Барне нямаше повече сили да я удържи. Затова пристъпих внимателно напред и я поех от него.
Празната му ръка увисна във въздуха. После я вдигна към гърдите и започна да дере кожата си с почти нежни движения. От новите рани рукна кръв и се стече надолу. След това, без предупреждение, краката му поддадоха и той тупна на земята, до ножа. Сви се на кълбо, прегърнал коленете си.
Отстъпих назад. Карли започна да се бори и с мен, но аз я притиснах и я погледнах невярващо. Тя беше жива. Барне лежеше на земята. Аз бях добре, макар че едва сега усетих как тежко блъска сърцето ми. Господи, целият треперех.
Зад мен, на пътеката и в градината, се чуха стъпки.
Вдигнах поглед към прозореца на първия етаж. Счупено стъкло и петна от кръв. Ейлийн.
— Не…
В този момент Мърсър се втурна покрай мен.
— Какво си й направил?
Видях лицето му — изпълнено с отчаяние, страх и омраза, и преди да успея да реагирам, той се нахвърли върху Барне. Едрите му ръце посегнаха към главата, към гърлото на убиеца, заудряха го, а след това се впиха.
— Какво си направил?
Оставих Карли Риърдън на земята, сграбчих Мърсър, ала той ме отхвърли с един тласък, сякаш бях досадна муха. Обзет от мъка и гняв, детективът бе намерил силите, които му липсваха през целия ден. Изглеждаше огромен. Сякаш върлуващите в гърдите му чувства го бяха превърнали в разярена мечка.
— Спрете го!
Но полицаите бяха приближили, за да застанат в полукръг. Оръжията на всички бяха насочени към земята. Нито един от тях не посегна към Мърсър. Стояха безучастни и наблюдаваха.
Той не спираше да стиска Барне за врата и да го блъска. Продължаваше да вика, не, крещеше, а цялото му тяло се бе напрегнало, за да нарани мъжа на земята. Убиецът се бе отпуснал като парцалена кукла, подмяташе се в посоката на ударите, главата му се лашкаше ту на една, ту на друга страна.
Сграбчих Мърсър отново и със здрава хватка се опитах да го изтегля назад. Тежеше като скала. Удар, последван от още един. Протегнаха се нови ръце. Най-сетне полицаите ми се притекоха на помощ. Отстъпих назад, за да ги оставя да се справят с положението. Четирима мъже едва успяха да изтеглят Мърсър, който повлече Барне за момент, преди да го дръпнат надолу по пътеката.
За момент детективът продължи да крещи да го пуснат, а сетне гневът му премина в неконтролируеми ридания. Отпусна тяло под тежестта им и се свлече на колене в снега. Обърна ни гръб и покри лицето си с ръце.
Погледнах Барне. Той не помръдваше, лицето и цялата му глава бяха омазани в кръв. Снегът под него бе на алени петна.
Не знаех дали са от нападението на Мърсър или от старите рани. Отново взех на ръце Карли Риърдън. В същия момент шефът на въоръжените полицаи се наведе над Барне.
Изплю се и после кимна.
— Мърсър ти спаси живота. Копелето мръсно щеше да ти види сметката. — Погледна ме за секунда, за да сме наясно. — Също както направи с Анди.
Вдигнах очи към него.
— Тъп идиот.
Той сви рамене. Подадох му бебето, той го пое и тръгна по пътеката. Останах да гледам намръщен след него в продължение на няколко секунди, коленичих до Барне и опипах пулса му. След това усетих още нещо.