— Всичко е наред — рече той.
Нямаше намерение да лъже по време на разпита; проблемът бе в онова, което премълча, а това беше напълно естествено.
Когато каза на полицая, че мъжът я е заключил в склада, това бе истина. Попита я какво се е случило след това и тя отговори, че е чула писъците на Скот — също вярно. Никой не й зададе въпрос какво бе станало междувременно.
Докато бе заключена в склада, гласът й бе казал да не мисли за определени неща и да ги изхвърли от главата си. Джоуди бе постъпила точно така. През онази нощ единственото, което имаше значение, бе да се измъкне жива. Някои неща — чувството за вина и срамът, който изпитваше — нямаше да й помогнат. Съветите на гласа бяха практични, вдъхваха й кураж. Не мисли за това. Трябваше да се измъкне от ситуацията и да направи всичко, за да е сигурна, че и двамата ще бъдат добре. Накрая стана така, че само тя бе добре.
Затова Джоуди отблъсна всички емоции и чувства, които щяха да й попречат. Умишлено се постара да не мисли за случилото се, когато мъжът с дяволската маска се върна в склада. Не искаше да си спомни и за избора, който й се наложи да направи. Нито пък колко бързо гласът беше взел решението от нейно име.
Скот. Гласът й бе казал да не забравя каква болка изпитва той и да я използва, когато настъпи моментът. Тя бе постъпила точно така. Сега писъците му изпълваха мислите й. Гласът й бе заповядал и да забрави за избора, който е направила, за да спаси собствения си живот. В момента обаче Джоуди почти не можеше да мисли за нещо друго.
Много съжалявам.
Марк постави ръка на рамото й, докато тя плачеше.
— Всичко е наред — повтаряше тихо той. — Според мен това не влиза в работата на никого. Хората, свързани със случилото се, трябва да живеят с последствията. Никой няма право да ги съди.
Джоуди не откъсваше очи от земята. Все пак кимна. След малко Марк стисна леко рамото й, сетне отдръпна ръка.
— Заповядайте.
Той й подаваше нещо. Вдигайки поглед, Джоуди очакваше да види плика, който детективът държеше. Вместо това той й подаваше визитка. Взе я. На нея бяха написани името и телефонният му номер. Намекът бе ясен.
— Благодаря — кимна тя.
— Ако ви се иска да поговорите — продължи Марк, — знаете къде да ме намерите.
— Благодаря ви.
— Всичко е наред. — Той отстъпи, готов да си тръгне. — Пази се, Джоуди.
Тя забеляза, че бе стиснал здраво плика до стомаха си. Сякаш го пазеше.
— Какво е това? — попита Джоуди.
Марк се усмихна мило.
— Нещо, което остава за друг път.
ОБРАБОТКА The LasT Survivors
Сканиране и разпознаване: sqnka, 2018
Корекция и форматиране: sqnka, 2018
ИНФОРМАЦИЯ ЗА ТЕКСТА
Издание:
Steve Mosby
The 50/50 Killer
Copyright © 2007 by Steve Mosby
Стив Мосби
50/50 убиец
Трилър
Поредица Четиво на един дъх
Английска. Първо издание
© Цветана Генчева, преводач, 2015
© Иван Домузчиев художник, 2015
© ИК „Унискорп“, 2015
ISBN 978-954-330-370-0
notes
БЕЛЕЖКИ ПОД ЛИНИЯ
1
Капанът за сънища наподобява паяжина и според легендите на северноамериканските индианци пропуска добрите сънища, докато човек спи, а кошмарите остават вътре и умират със светлината на утрото. Б.пр.
2
Софтуер, който проследява ударите по клавиатурата на компютъра и влизанията с мишката. — Б. пр.
3
Библия, Йоан, 11:25. — Б. пр.